Звънтящите кедри на Русия

— Може обаче и ментета да плъзнат — казах аз на стареца. А той с дяволито-весел тон ми отговори:

— Да но ние сега с теб ще направим защита против имитации. И ще изкараме твоите проценти:

— Каквя зящита?

— Ами че помисли, нали си предприемач.

— Бях, а сега вече и аз не знам кой съм:.

— Хайде заедно да поразсъждаваме — ти ме поправяй, ако греша нещо…

— Добре.

— Крайният продукт ще бъде проверяван от тези, които са способни да го проверят — лекари, учени, специалисти по принцип.

— Точно така, те ще издадат сертификат.

— Само че не всичко може да се улови от приборите. Трябва и дегустация.

— Може. Качеството на виното се определя от дегустатори. Но дегустаторите отлично познават вкуса му. При тях усетът за вкус и мирис е отличен. А кой може проверява маслото с дегустация?

— Ами ти!

— И по какъв начин? Аз познавам само обикновеното олио. Когато го правехме някога, нямаше и помен от технологията, за която говори Анастасия. При това аз пуша.

— Преди да опиташ маслото, не бива три дни да си пушил и пил алкохол, не трябва да си ял месо и мазнини. И не бива да говориш с никого три дни. След това можеш да го пробваш — и по вкуса му ще можеш да определяш истинско ли е това масло или имитация.

— А с какво ще го сравнявам?

— Ето с това — и старецът извади от платнената си торбичка една дървена пръчка, дебела два пръста. От единия й край стърчеше друга пръчка като запушалка.

— Тука маслото е истинско. Опитай — с нищо не можеш да сбъркаш този вкус. Но първо ще опитам да изчистя всичко, което се е натрупало в тебе от пушенето и другите ви дяволии.

— Как ще ме пречистиш? Както Анастасия ли?

— Да, нещо подобно.

— Но нали тя казваше, че само човекът на любовта е способен чрез любовния си лъч да снема болежките любимия? И да стопля тялото му така, че даже краката му да се изпотят.

— С лъча на любовта. Точно така.

— Но вие не можете ли да ме обичате колкото нея?

— Да, но обичам внучката си, така че дайте да опитаме.

— Добре, хайде.

Старецът примижа и почна да ме гледа втренчено, без да мига. По тялото ми се разля топлина, но мнага по-слаба, отколкото от погледа на Анастасия. Нещо не тръгна при него, въпреки че се стараеше — и то така, че даже ръцете му трепереха. Той обаче не се предаваше и аз се оставих в ръцете му. И изведнъж краката ми се изпотиха, а после почувствах голяма свежест в главата си и стана нещо странно с обонянието ми: Аз усетих непознати миризми във въздуха!

— Браво, стана! — каза уморено възрастният човек и се подпря на облегалката на пейката. — Сега дай си ръката. — Той отвори пръчката-шишенце и ми изля доста кедрово масло на дланта. Аз го близнах и по небцето и в устата ми плъзна приятна топлина. И изведнъж усетих кедровия аромат! Наистина, с нищо друго не може да се сбърка.

— Сега ще го запомниш, нали? — запита дядото.

— Ще го запомня, разбира се, какво толкова сложно има тука. Веднъж в манастира ядох едни особени картофи и толкова дълго ги помних, че чак след двайсет и седем години познах вкуса им. Но как ще знаят хората дали е проверено маслото или не? И какво да се прави с фалшивото масло? Толкова скъпо го продават. За един грам обикновено масло, смесено кой знае с какво, вземат по трийсет хиляди. Аз сам видях. Във вносни опаковки. За такива пари без проблеми може да се пръкнат хиляди ментета.