Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Да, парите днеска командват парада. Това не бива да се забравя.
— Ето, виждате ли? Пълна безизходица.
— Анастасия казваше, че парите могат да се насочат към добри неща. Хайде да помислим как.
— Отдавна вече умуват например как да защитят водката от ментета. Сменят етикете, тапи, акцизни марки измислиха — полза никаква. Сурогати се продават като две и две. Сега на ксерокс всякаква марка можеш да отпечатиш.
— А пари могат ли да се копират?
— Пари по-трудно.
— Ами тогава какво — също като етикетит:, от другата страна на бутилката пари ще лепим, поне да има някаква полза от тия мръсни хартийки:.
— Как пари? Да ги лепим?! Ти чуваш ли се?
— Дай ми, ако обичаш някакви пари.
Аз му дадох обигация за хиляда рубли.
— Ето виж, от просто по-просто. Взимаш банкнотата, скъсваш я наполовина: Едната половина да я залепят на кутията или където трябва, а другата се пази. Къде — сам измисли. Или я тури в банката на съхранение. Ето виждаш ли — на двете половини има еднакви номера и всеки, който иска да се увери в оригиналността на маслото, може да свери своя номер.
«Е, дядо — помислих си аз, — това се казва глава!» А на глас му казах:
— По-добра защита от фалшификати не може да има. Браво!
Той се разсмя и каза през смях:
— Тогава дай и на мене процент!
— Процент ли? Какъв процент? Колко?
— Искам всичко да е както трябва — каза вече по-сериозно старецът и после добави.:
— Освен трите процента от продажбите, вземи за себе си още един. Приготвяй за него в опаковки масло и го раздавай безплатно на които намериш за добре. Нека това бъде от мене и тебе подарък за хората:
— Добре, така ще направя. Отлично го измисли. Юнак!
— Отлично? Значи и Настенка ще зарадвам: Че то баща ми все ме счита за муден мозък: А ти ми викаш «юнак»:
— Да! Юнак си! — и ние пак се разсмяхме. Аз добавих:
— Предайте на Анастасия, че вие бихте могли да станете отличен предприемач.
— Наистина ли?
— Да, наистина! «Нов русин» бихте могли да станете — и то какъв!
— Непремнно ще й кажа. И това, че за маслото ти реши да разкриеш всичко на хората ще кажа. Няма ли да съжаляваш, че издаваш всичко?
— Че за какво да съжалявам? Главоболията с него ще са цяла планина. Като напиша на галоп и третата книжка, както й обещах, пак ще се заема с бизнес, с търговия. Или с нещо друго нормално:
30. Вместо заглавие
Аз реших да разкажа на дядото на Анастасия за своите нови помощници и му казах:
— Сега за навсякъде пишат статии. И учени и духовни общности говорят за нея. Какви ли не обяснения измислят. Даже един творчески колектив — много духовни и тактични хора — ми предложи да сключа договор с тях. Да им предоставя, срещу заплащане, изключителните права върху обясняването и коментирането на Анастасиините изказвания в средствата за масова информация. Аз се съгласих.
— И за колко се съгласи да продадеш Анастасия, Владимире?:
Самият тон на въпроса му и неговият смисъл ми подействаха много неприятно. Отговорих му:
— Какво значи «да продам»? Аз им разказах за Анастасия повече, отколкото съм казал в книгата. Разказах тези неща на духовните хора, за да могат единствени да коментират и поясняват казаното от нея. Те и с нея искат да се срещнат. Готови са да финансират експедиция. Аз се съгласих. Какво лошо има в това?
Но дядо й мълчеше. Без да дочакам отговора му, добавих:
— А това, че за изключителните права са ми предложили пари, така е прието при нас — услуги за пари се извършват. Те ще получат повече за своите публикации:
Старецът мълча известно време, отпуснал глава, а после, все едно размишлявайки на глас, заговори:
— Значи ти, предприемчивият, си продал Анастасия, а те решили, че като най-духовни и компетентни в света могат да си я купят:
— Много странно говорите вие. Какво толкова лошо ксъм направил, в края на краищата?
— Кажи, Владимире: на тебе или на тях, «духовните», не ви ли е идвала някога в главата мисълта да попитате, да научите, да разберете с кого, кога и как би желала да разговаря самата Анастасия? Или при вас гостите идват без покана, когато си поискат? Доколкото схващам, тя никого от тях не е канила на гости. —