Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Ами за да може поне веднъж да го видим както трябва:.
— Че какво ще видиш? Та нали падналият на земята велосипедист вече няма да бъде такъв. Ти само ще си представяш, че той е такъв. Даже и Бог, ако измени скоростта на своето мислене, вече няма да е Бог. Не е ли по-добре тогава да научи тебе да ускоряваш мисълта си? Когато ти говориш с някого, който съобразява бавно, нима не се дразниш? Не е ли мъчително да забавяш своята мисъл, нагаждайки се към него?
— Да, така е. Който дружи с глупака, глупак става:.
— Затова и Бог, за да Го видим, трябва да забавя мисълта си до нашето ниво, да стане подобен на нас. Когато Той прави това, изпраща при нас Своите Синове. А тълпата ги гледа под вежди и крещи: «Ти не си Бог, не си Син Божий — ти си самозванец. Или направи чудо, или ще те разпънем на кръст!»
— А защо Божият Син да не извърши чудо?: Дори и само за да разпъди невярвящите — да не го разпънат на кръст:
— Чудесата не убеждават невярващите, а ги изкушават. Самите чудотворци редовно са били изгаряни по кладите и при това невежите са викали: «Да изгорим изчадията на дявола!» Но ако се огледаме наоколо, ще видим, че Бог е напълнил света с безброй чудеса: изгревите на слънцето, нощната Луна, бубулечката в тревата — и тя чудна до смайване, — и дървото… Ето, и ние с тебе стоим сега под едно такова дърво… Кой може да измисли по-съвършен механизъм от неговия? Та всички тия неща са трошици от Неговата Мисъл — материализирани, живи, пълзащи в краката ни, летящи над нас в синевата, пеещи за нас, милващи с топли лъчи нашето тяло: Те са Негови — около нас, за нас! Но колцина са способни не само да ги видят, а и да ги почувстват, осъзнаят? И ако не ги усъвършенстват, то поне нека ги ползват без да ги човъркат — да не унищожават чудните, живи творения. А що се отнася до Неговите Синове, те са обречени да будят с чисто Слово човешката съвест, постоянно да снижават летежа на своята мисъл и да рискуват да останат неразбрани:
— Да, и Анастасия казва: думите не са достатъчни за повдигане на човешкото съзнание на по-високо ниво. И аз мисля така: човечеството е изприказвало досега океани от думи — и какво от това? Наоколо бъка от нещастни съдби, а катастрофата чука на вратата ни!
— Напълно си прав. Когато думите не извират от сърцето, когато са прекъснати нишките им към душата, те стават празни, отблъскващи и безлични. А нашата внучка, Настенка, е способна не само от всяка дума, но и от звука на всяка буквичка да извайва безсмъртен образ! И днес истинските Учители — Неговите Синове, които вече са се въплътили на земята — добиват такава невероятна сила и мощ, че човешкият дух неизбежно ще възсияе над тъмнината!
— «Синове», Учители? Че къде са те? Аз само у нея съм видял подобни способности:
— Тя ще ги раздаде на всички — и вече дори ги раздава. Ето, даже и ти можа цяла книга да напишеш, читателите затрупаха света със стихове и даже песни за Новото почнаха да пеят. Ти нали си чувал новите песни?
— Да, чувам ги.
— И всичко това ще бъде преумножено в духовните учители многократно, още с първото им докосване до книгата. И там, където ти виждаш само обикновени думи, те ще почувстват живите образи и силата им ще се увеличи до безкрай!
— «Те» ще почувстват, а аз: Какво, да не съм дърво за изхвърляне! Тогава защо тя говори с мене, а не с тях?
— Защото ти не можеш да изкривиш чутото и няма опасност да привнесеш нещо от себе си. На чистия лист по-ясно се пише. Но и при тебе мисълта също ще се ускори.
— Е добре, нека се ускори, за да не изоставам от другите: Въобще, изглежда вие всичко правилно сте изчислили. Ето, сега, в Русия си имаме и един Висарион, много хора го наричат свой учител. И той е казал на своите последователи: «Чететете книгата за Анастасия, тя ще ви вдъхновява!» И много негови последователи си купиха книжката.
— Ами да, усетил е той, разбрал е — и затова сега помага и на тебе, и на Анастасия. А ти поне едно «благодаря» не му ли каза за подкрепата?
— Аз с него не съм се срещал.
— «Благодаря» можеш да кажеш и с душата си.
— Безгласно, така ли? Че кой ще чуе?
— Които имат уши, и с душата си чуват:
— Тука обаче има още един нюанс: За книгата той добре се изказва, за Анастасия също, а мене ме е нарекъл: «Неподходящ мъж». Анастасия не била срещнала «подходящия мъж» — аз сам го чух по телевизията, а после го прочетох и във вестника.
— А ти за какъв се мислиш, за съвършен ли?
— Е, чак съвършен не, ама…
— Тогава защо се обиждаш? Важното е да вървиш към съвършенството, а внучката ще ти помогне. Ще се издигнеш в светове, достъпни само за любовта! Което е писано — писано е: малцина могат да си го преставят. За това е необходима грамадна скорост.