Звънтящите кедри на Русия

— А нейната скорост на мисълта позволява ли й да види Бога?

— Едва ли, та нали и тя е от плът. Бог е също от плът, но само наполовина. И Неговата плът — това са всички хора по Земята! Анастасия, като мъничка част от тази плът, понякога долавя нещо. Възможно е, от време на време, когато достига огромна скорост на мисленето, тя да Го усеща повече, отколкото другите, но това й се случва само за кратки мигове.

— И какво й дава това?

— Истината, същността на битието, високото съзнание, което мъдреците постигат за един цял живот, предавайки един на друг ученията си, като ги усъвършенстват. Всичко това тя го постига само за един миг!

— И какво, знанието на Ламите от Изток, мъдростта на Буда и Христос и на йога тя ги владее перфектно, така ли?

— Владее ги. Знае много повече, отколко е запазено в достигналите до вас трактати. Но ги счита за неефективни, щом като досега не са успели да въдворят хармония между всички, които живеят днес на Земята, щом като катастрофата е почнала да идзглежда неизбежна. И ето, тя строи своите невъзможни комбинации. Казва: «Стига са чели на хората нотации, стига са ги плашели с ябълката на Адам и Ева! Трябва да им дадат да преживеят — именно да преживеят — онова, което е усещал човекът някога, за да осъзнае своята истинска мощ и предназначение».

— С една дума, вие вярвате, че тя може наистина да успее, да направи нещо добро за хората? Ако е така, кога може да се очаква победата на доброто?

— Тя вече е започнала. Излезли са първите кълнове, но те ще избуят.

— Къде са тогава, как може човек да ги види, да ги почувствува?

— Попитай хората, които четат книжката за нея — те са там. Та нали тя възбуди в хиляди хора толкова светли чувства! Това няма как да се отрече — това не един и двама могат да го потвърдят. Тя овладя знаците, овладя ги! Невероятно, но успя. Помисли си, Владимире, кой беше самият ти доскоро и кой си сега. В тебе се разгърна цяла една образна програма, а и в колко хора вече работи душата й! Светът почва да се променя първо в самите вас, а това изменя и моделите на външния свят. Ние не можем да проумем докрай как тя успява да направи всичко това. Виждаме само върха на айсберга. Но кой й помага в реализацията на тази приказка — и за нас си остава загадка.

Който иска, нека се поти да я разгадава, но ние не искаме да се отвличаме с теории от уникалния шанс да участваме в зараждането на самия земен рай. Достатъчно е да се любуваш на вълшебния изгрев. Почнеш ли да умуваш и човъркаш какъв бил механизмът му, вместо насладата изпадаш в детайли, които не променят нищо и не водят до никъде.