Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Какво ще опиташ?
— Сега ще опитам, поне за малко, да унищожа илюзорния, неживия образ. Да освободя душата на това момиче. Ти само гледай внимателно какво ще стане.
— Ами добре, опитайте…
Пушещото цигара момиче говореше нещо рязко и нафукано на своята приятелка. Старецът ги загледа внимателно и напрегнато. И когато нещастното момиче откъсваше поглед от приятелката си, задържайки го на някого от минаващите хора, погледът на стареца следваше нейните очи. След това той стана, даде знак с ръка да го последвам и тръгна към момичетата. Аз го последвах. Старецът се спря на около половин метър от тях и започна да гледа втренчено пушещата. Тя обърна глава към него, издуха в лицето му цигарен дим и каза с досада:
— Ти какво искаш, дядка? Просиш ли, или какво?
Старецът постоя малко, за да се свести от виещия се около лицето му дим и произнесе с ласкав и спокоен тон:
— Премести, дъще, цигарата в дясната си ръка. Трябва с дясната да свикнеш, така е по-добре:
За моя голяма изненада, момичето послушно хвана цигарата с дясната си ръка… Но не това бе най-важното. Нейното лице изведнъж стана съвсем друго. Надменността й изчезна на секундата. Въобще всичко в нея се измени: и лицето, и позата й — всичко! И вече със съвсем друг тон тя прознесе:
— Ще се помъча, деденце:
— Ти трябва да родиш, момичето ми.
— Няма да ми е лесно самичка:
— Той ще се върне при тебе. Ти си върви и мисли за дясната ръка, мисли за бебето си — и той ще дойде. Върви, миличка, трябва да побързаш.
— Добре, тръгвам: — И момичето направи няколко крачки, после се спря, и като се обърна своята приятелка — съвсем спокойно, а не както досега, на нокти, — я покани със странен глас:
— Хайде, Таничка, ела с мене — и те се отдалечиха.
— Виж ти: Та вие можете по този начин всяка жена да дресирате — казах аз, когато отново седнахме на пейката. — Това е направо някаква суперхипноза. Чиста мистика!
— Това не е хипноза, Владимире. И никаква мистика няма тук. Това е просто внимателно отношение към човека. Именно към човека, а не към образа — измисления, засенчващия истинския човек. И човеът веднага се откликва, добива сила, когато се обръщаш именно към него, пренебрегвайки илюзорния образ.
— Но как успяхте да видите невидимия човек зад видимия образ?
— Това е много просто. Уверявам те. Първо аз малко я понаблюдавах. Тя държеше цигарата в лявата си ръка. Допуснах, че е левичарка. А ако малкото дете държи лъжичката или нещо друго с лявата ръка, родителите почти винаги се стараят да му обяснят, че трябва да се научи да си служи с дясната. Тя е била щастлива при майка си и баща си. Разбрах това, когато я видях как гледаше минаващите мъж и жена, които бяха хванали за ръце едно момиченце. И аз й произнесох фразата, която са й казвали с любов много пъти нейните родители като малка. Помъчих се се да я кажа със същия глас и интонация, както са се отнасяли с нея родителите й — когато тя е била още малка, естествена, незатъмнена от чуждия образ. Та това момиче беше истински човек — тя се откликна веднага!
— А за какво раждане говорихте?
— Тя е бременна. Вече повече от месец. Внедреният образ в нея не го иска това дете. А момичето е човек — много го иска. И ето, че те се борят. Сега момичето-човек ще победи!
27. Защо никой не вижда бога
— Когато един ден разговаряхме в тайгата с Анастасия, тя ми каза, че никой не вижда Бога, защото Неговите мисли работят с огромна скорост и плътност. Но ето, аз сега си мисля: защо Той не ги забави, за да може хората да го видят?
Старецът вдигна бастуна си и посочи преминаващия велосипедист:
— Погледни, Владимире. Колелото на велосипеда се върти, там има спици, но ти не ги виждаш. Те са там, ти знаеш това, но скоростта на въртене не ти позволява да ги видиш. Или — казано по друг начин — скоростта на твоята мисъл, зрителното ти възприятие не ти позволява да ги видиш. Ако велосипедистът кара по-бавно, ти ще видиш спиците на колелото като някаква мъгла. А ако той спре, ти ще ги видиш ясно, но тогава самият велосипедист ще падне. Той няма да достигне до целта си, защото е спрял движението си — и то заради какво? — За да си можел ти да видиш, че има спици: Но това какво ще ти даде? Какво ще промени в тебе и около тебе?
Да кажем, ти вече твърдо ще знаеш за тяхното съществуване. И какво от това? Велосипедистът може да стане и да продължи своето движение, но другите също ще поискат да видят спиците — и той отново и отново ще трябва да спира и да пада:. Защо, в името на какво?