Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Докато се отдалечаваше, графът се отърси от чувството за вина, което го беше обзело. Госпожица Гилбърт едва ли щеше да има толкова високо мнение за него, ако знаеше как точно той възнамеряваше да се погрижи за Изабел. Разбира се, госпожица Гилбърт си нямаше никаква представа за истинския произход на повереницата си. Нито пък за безумната й цел.
Керн обаче знаеше. Това момиче не притежаваше никакъв здрав разум. Ако продължеше да си пъха носа в личния живот на влиятелните мъже, някой ден това можеше да й струва живота. И всичко само защото искаше да отмъсти за смъртта на разпуснатата си майка.
Обзе го смесица от ярост и раздразнение. Днес той беше напуснал бордея с предпазливо разбиране към намеренията на Изабел. Въпреки че не можеше да одобри смелостта й, поне разбираше на какво се дължеше решителността й. Тя също беше отгледана в почтена среда и не бе имала възможността да избира родителите си. Странно беше да се чувства така свързан с нея, сякаш двамата споделяха един и същ произход, въпреки че в действителност бяха отгледани в коренно противоположни светове.
Един негов познат му махна с ръка, графът кимна учтиво, но продължи да си проправя път към Изабел. Нямаше намерение да стои безучастно и да гледа как тя ще предизвика катастрофа с безумните си въпроси. Ако се наложеше, щеше да я върже и да й запуши устата, след което щеше да я изпрати обратно в бордея, където й беше мястото.
Но дали мястото й наистина беше там? Тя, изглежда, се чувстваше съвсем в свои води тук. Всъщност Изабел внасяше свеж полъх на жизненост в иначе скучния бал.
Смееше се със събеседника си, лицето й сияеше, а очите й блестяха. Обърна глава и забеляза Керн в средата на залата. Погледите им се срещнаха и усмивката й се изпари.
„Имам нужда от теб.“
Тази непредпазлива мисъл нахлу в съзнанието му и започна да го измъчва със спомени и фантазии… устните й, разтварящи се под неговите… ръцете й, които го притискат по-близо… краката й, които се разтварят, за да го приемат. След онази случка в дома на баща му не спираше да мечтае за Изабел, за сладостта на устните й и за дивата страст на тялото й под неговото.
Графът си нареди да мисли за Хелън. Хелън, която след шест седмици щеше да бъде негова съпруга. Но за свой срам не успя да си представи годеницата си — не и докато пред очите му беше жизнената красота на Изабел.
Тя се обърна, хвана Дикенсън под ръка и поведе стария негодник към противоположния край на балната зала. Керн осъзна какви бяха намеренията й и започна да си пробива път по-бързо. Не обърна внимание на няколко свои познати и дочу шепота им зад гърба си, но въпреки това не спря. Подсъзнателно се изненадваше от себе си. Той, който през целия си живот бе представлявал образец на приличие, сега гонеше някаква жена през претъпкана бална зала.
И изобщо не го интересуваше какво щяха да си помислят хората.
Забеляза Изабел и придружителя й в празния коридор. Дикенсън беше спрял да оправи оредяващата си коса пред едно огледало в позлатена рамка, докато Изабел го подгряваше за ръката.
— Госпожице Дарси — извика Керн.
Стройният й гръб се вцепени. Дикенсън се намръщи през рамо. Керн измина разстоянието, което го делеше от тях, и застана пред двамата.
— Преди да избягате, позволете ми да изразя уважението си — каза той, взе малката й ръка и я целуна.
Тя миришеше леко на рози и дъждовна вода. Прииска му се тя наистина да си търсеше богат съпруг. Така щеше да му бъде много по-лесно да мисли за нея.
Изабел отдръпна ръката си.
— Лорд Керн. Мислех, че ще бъдете в дома на Хатауей и ще правите компания на лейди Хелън.
— Както знаете, Хелън е неразположена. Нейното желание беше да правя компания на вас. — Той погледна предизвикателно Терънс Дикенсън.
— А, сега си спомних кой сте — наследникът на Линууд — каза Дикенсън. — При последната ни среща вие надничахте през перилата по време на един от приемите на Линууд. — На лицето му се изписа лукава насмешка. — Никога не съм виждал младеж, който да се отнася толкова неодобрително и същевременно да изглежда толкова впечатлен от гледката.
Керн си спомни тази вечер противно на желанието си. Той се беше прибрал за малко от Итън и все още бе тъгувал заради загубата на майка си предишната есен. Самотен и неспособен да заспи, той бе тръгнал надолу по стълбите и бе заварил баща си да опипва голите гърди на някаква жена пред очите на гостите си…
— О, наистина ли? — каза Изабел. — На колко години е бил той тогава?
— На десет, може би — отвърна Дикенсън и сви рамене.
— И херцогът си е позволявал волности, докато синът му си е бил вкъщи?
— Линууд правеше каквото си поискаше. — Дикенсън хвърли един многозначителен поглед към графа. — Много момчета могат само да си мечтаят за такъв баща, който толкова много да се грижи за образованието им.