Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— А ние ще бъдем натрапнички. Лейди Хелън е все още на легло и той сигурно ще бъде благодарен, че не му се налага да ни придружава.
Поне Изабел се молеше да е така. Тя нямаше желание да прекара и тази вечер, опитвайки се да се изплъзне от сянката си. Днес бе разбрала, че в града бе пристигнал още един господин, който някога бе посещавал майка й. Тя залагаше на надеждата, че той също беше получил покана за този бал, който беше едно от най-големите събития на сезона.
Последното нещо, което й трябваше, бе присъствието на лорд Керн до нея. Сега, когато вече знаеше, че тя иска да накаже един от хората от неговото обкръжение, графът щеше да се опитва да й попречи при всеки удобен случай. Освен ако тя винаги не бъдеше с една крачка пред него.
Докато двете с госпожица Гилбърт се качваха по стълбите, Изабел усети как тревогите й се изпаряват. У нея се надигна непреодолимо вълнение и тя почувства тръпката от това, че изживяваше една сбъдната мечта — да бъде принцеса, тръгнала да се срещне със своя принц.
Откакто се беше вмъкнала между елита на обществото, онази детска мечта отново се бе появила и бе замъглила здравия й разум. Въпреки че част от нея знаеше, че сбъдването й беше невъзможно, Изабел все пак искаше — копнееше — по онова, което не можеше да получи.
Един джентълмен, който минаваше покрай нея, й се поклони и тя му отвърна с царствено кимване. Харесваше й да живее като дама. Независимо дали този живот беше илюзия или не, на нея й харесваше да се отнасят към нея с почит и уважение. Тук, далеч от жестокостите на средата, в която се бе родила, тя се чувстваше в безопасност. Когато дойдеше краят на този маскарад — а той неизменно щеше да настъпи, — тя щеше да се върне към истинския си живот. Щеше отново да се превърне в разумната и презряната госпожица Дарлинг, девственица, живееща в бордей.
„Ти си такава, каквато си — дъщеря на уличница.“
Въпреки че Мини беше права, тя си наложи да не мисли за думите й. Изабел затвори очи и запомни мига — шумоленето на коприна и дантели, хладната гладка повърхност на балюстрадата под пръстите й, звуците на учтиви гласове, отекващи в огромната празна зала. Някой ден тя щеше да си спомня за времето, когато бе била дама…
— Виж ти, госпожица Дарси!
Тя отвори очи и видя господин Чарлз Мобри да се изстрелва като снаряд по коридора към нея. Сложните гънки на вратовръзката му почти скриваха двойната му брадичка. Той се закова пред нея и се поклони дълбоко.
— Добър вечер, госпожице Дарси. — Без дори да поглежда към гувернантката, сграбчи трескаво ръцете на Изабел. — Очакването да ви видя беше истинска агония. Ще бъдете ли така любезна да ми обещаете първия танц?
Изабел потисна нетърпението си. Той не отговаряше на представата й за принц, но все пак трябваше да запълни с нещо времето си до пристигането на човека, когото очакваше.
— Както желаете. Стига Гили да няма нищо против.
Мобри се извъртя към възрастната жена, която стоеше зад Изабел.
— Моля ви, госпожо, дайте съгласието си, ако не искате да умра на място с разбито сърце.
Госпожица Гилбърт развя кърпичката си.
— Скъпи младежо. Разбира се, че можете да танцувате с повереницата ми. Вие сте съвсем подходящ.
— Бог да ви благослови за тези думи.
И двамата бяха толкова откровени, че на Изабел й се прииска да се разсмее.
— Гили, засега трябва да си намерим място, където да седнем, далеч от гостите.
Огромната бална зала започваше да се запълва бързо. Златистата светлина на полилеите се разливаше над събралите се мъже в тъмни костюми и дами в ярки рокли, неомъжените момичета бяха облечени в чисто бели дрехи. Музикантите настройваха инструментите си и в тълпата се усещаше вълнение. Гледката приличаше на бал от приказка.
Само че тази вечер Изабел нямаше да срещне своя принц. Тя имаше други, много по-важни планове. Трябваше да убие един дракон.
Изабел отведе госпожица Гилбърт до един стол пред високите прозорци, където се бяха събрали да клюкарстват придружителките на младите дами.
— Не забравяйте да се върнете при мен след танца — напомни й загрижено госпожица Гилбърт. — Партньорите на една неомъжена дама трябва задължително да бъдат одобрени, преди тя да танцува с тях.
Горката Гили. Тази вечер щеше да изпита огромни притеснения, но това не можеше да бъде избегнато. Изабел изпита чувство на вина и се наведе да целуне възрастната жена по бузата.
— Няма да ви посрамя, обещавам.
Тя щеше да направи всичко по силите си да спази това обещание. Обратното би означавало, че щеше да посрами не само себе си, но и Хелън и маркиза. А Изабел все още се чувстваше потресена от суровите думи на Хатауей и от собствения си копнеж да докаже, че не е недостойна.