Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Мобри я хвана под ръка и я поведе към средата на залата, където вече се събираха останалите двойки. Докато чакаха началото на танца и Мобри я засипваше с комплименти, тя се улови, че оглежда тълпата за един висок граф, който беше твърде надменен, за да му обръща внимание. „Не се появявай, Керн — помисли си тя. — Не смей да се месиш в плановете ми за тази вечер.“
— Къде, ако смея да попитам, е пазителят ви тази вечер?
Изабел примигна към Мобри.
— Не знам. Годеницата му е болна и сигурно няма да има желание да дойде тук.
— Годеница? — Мобри я зяпна за миг. — О, вие говорите за Керн. Аз имах предвид Хатауей.
— О! — Изабел се почувства като пълна глупачка. — Струва ми се, че маркизът е в клуба си.
— Жалко. Възнамерявах да го помоля за аудиенция в удобно за него време. — Мобри взе ръката й и я вдигна към устните си. — Досещате се за какво, нали?
Изабел усети тревога, но поклати глава.
— Може би искате да влезете в политиката? Уверена съм, че лорд Хатауей с удоволствие би ви запознал с тънкостите на работата в парламента.
— Моя скъпа Изабел, грешите по отношение на източника на страстта ми. Но вашата скромност ме кара да ви ценя още повече. — Той я придърпа по-близо до себе си в тълпата от чакащи и прошепна на ухото й: — Скъпа госпожице, вече не мога да мълча. Позволете ми да изразя огромната си любов и възхищение към вас, жената, която избрах за своя измежду всички останали.
— Шшт. — Тя усети как бузите й се зачервяват и се огледа, за да се увери, че никой не го беше чул. След това го дръпна в една ниша, където ромоленето на малък фонтан заглушаваше думите им. — Моля ви — изсъска Изабел, — не говорете толкова безразсъдно на обществено място.
— Тогава нека да забравим за този танц, любов моя. Нека да се промъкнем в градината, където можем да изразим истинските си чувства един към друг.
На нея й се искаше да му издърпа глупавите уши, но можеше да си одраска ръцете на колосаната му яка. О, боже! О, боже! Тя не бе предполагала, че Мобри я обичаше с цялата сила на чувствата, които му позволяваше егоистичното му сърце. Вниманието му можеше да провали старателно обмисления й план.
— Ще останем тук и ще танцуваме — каза твърдо Изабел, когато той понечи да я изведе от балната зала. — И не е необходимо да говорите с лорд Хатауей за мен. Той няма никакви права над мен.
— Но той е ваш настойник. Най-близкият ви роднина от мъжки пол.
— Връзката ни е много далечна. Аз сама съм господарка на съдбата си. — Тя не искаше да му причини голяма болка и затова реши да му разкрие част от истината. — Моля ви да разберете, че не мога да се омъжа нито за вас, нито за някой друг мъж. Казано направо, аз не разполагам със средства, за да изкуша някой джентълмен.
Мобри отстъпи назад и шокираното му изражение й се стори почти комично.
— Хатауей не ви е уредил зестра?
— Не. И аз не го обвинявам за това. Не може да се очаква от него да осигурява финансово всяка своя далечна роднина, която почука на вратата му. — Тя прехапа устни, когато си спомни колко студено и неодобрително се бе държал маркизът тази сутрин. Но той й беше позволил да задържи Милорд, а тя не бе искала нищо друго от него. — Достатъчно е, че ми даде този сезон. След приключването му аз ще се върна в провинцията, където имам малка къща и доход, който ми осигурява спокоен живот.
Разказът й почти отговаряше на истината. Както Изабел очакваше, Мобри изглеждаше ужасен, но по съвсем други причини.
— Аз имам достатъчно голям доход… но без зестра? Това е непоносимо.
— Но трябва да бъде понесено — от мен, а не от вас. Страхувам се, че ще се наложи да си потърсите съпруга другаде.
— Права сте! Трябва да оттегля предложението си, докато разбера защо Хатауей има толкова ниско мнение за вас. — Той се поклони набързо и изчезна в тълпата.
Толкова за неугасващата любов.
Изабел нямаше време за цинични размишления. Тя вдигна гордо глава и тръгна бавно из залата. Когато видеше някой свой познат, го питаше дискретно за мъжа, когото търсеше. Мъжът, който може би беше убиецът на майка й.
Изабел държеше очите си отворени и ушите — наострени. Танцува с различни партньори, като от време на време се явяваше при госпожица Гилбърт. На няколко пъти забеляза мрачния поглед на Мобри. Всеки път, когато това се случеше, дамите започваха да шепнат зад ветрилата си, а господата се навеждаха към тях, за да чуват по-добре. Изабел посрещаше изпълнените им със съжаление погледи първоначално с озадачение, а след това с раздразнение.
Всички ли бяха предполагали, че има пари, само защото живееше при Хатауей?