Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Защо мислиш римляните са имали къси мечове? — попита ме той.
— Не знам, господарю.
— Защото с късия меч се мушка по-лесно, отколкото с дългия, за това — каза той, — не че ще седна да убеждавам някой от вас да си смени меча, но искам да запомните, че с меча трябва не само да се сече, а и да се пробожда. Върхът винаги побеждава, винаги.
Той се обърна, след това внезапно се изви и се опита да ме прободе. Не знам как успях да отклоня острието от себе си с неудобната тояга, която държах. Оуейн се захили.
— Бърз си — каза той — и това е добре. Ще се справяш стига да не се напиваш.
Той прибра меча си в ножницата и погледна на изток. Търсеше в далечината сивите стълбове пушек, които издаваха присъствието на чужди нашественици, но както за нас, така и за саксите беше време за жътва и техните войници имаха по-важна работа от това да нападат нашите земи.
— А какво мислиш за Артър, момче? — попита ме Оуейн ни в клин, ни в ръкав.
— Харесвам го — казах аз смутено, чувствах се толкова неловко от този въпрос, колкото и от въпроса на Артър за Оуейн.
Оуейн обърна към мен огромната си рошава глава.
— Е, то не е трудно да го харесаш — каза Оуейн неохотно. — Аз винаги съм харесвал Артър. Всички го харесват, но само Боговете знаят дали някой го разбира. Може би само Мерлин. Мислиш ли, че Мерлин е жив?
— Аз знам, че е жив — казах пламенно, макар че всъщност нищо не знаех.
— Добре — рече Оуейн. Аз бях от Хълма и той предполагаше, че мога да получавам знания по пътища, недостъпни за други хора. Освен това сред неговите хора вече се говореше как се бях измъкнал от смъртната яма на един друид, което за воините означаваше, че бях роден с късмет, но също означаваше, че мога да вещая добро.
— Аз харесвам Мерлин — продължи Оуейн, — макар че той даде на Артър оня меч.
— Каледфулч? — попитах аз като назовах Екскалибур с неговото истинско име.
— Ти не знаеше ли? — попита Оуейн изненадан. Той беше усетил изненадата в гласа ми и нищо чудно — Мерлин никога не ми беше говорил за този голям дар. Беше ми разправял понякога за Артър. Мерлин бе прекарал с него кратко време, докато Артър живеел в двора на Утър. Но Мерлин говореше за Артър с пренебрежителна симпатия сякаш ставаше дума за някой старателен, но бавен ученик, чиито по-късни подвизи бяха по-големи и от най-смелите очаквания на Мерлин. Но Мерлин беше дал прочутия меч на Артър и това показваше, че той не е бил искрен пред мен и мнението му за Артър е било много по-високо.
— Каледфулч — обясни ми Оуейн — е изкован в Отвъдния свят от Бога на ковачите Гофанон. А Мерлин го намерил в Ирландия. Там наричали меча Кадалчолг. Мерлин победил друида, който го притежвал, в състезания по съновидения и така спечелил меча. Ирландските друиди разправят, че ако онзи, който носи Кадалчолг, изпадне в голяма беда, той може да забоде меча в земята и тогава Гофанон ще напусне Отвъдния свят и ще дойде да му помогне. — Оуейн поклати глава пред това чудо. — А сега можеш ли да ми кажеш защо Мерлин трябваше да даде такъв подарък на Артър?
— А защо не? — попитах аз внимателно, защото усещах завистта на Оуейн.
— Защото Артър не вярва в Боговете — каза Оуейн — затова! Той дори не вярва в оня мекушав Бог на християните. Според мен Артър не вярва в нищо, освен в големите коне, а само Боговете знаят за какво са му тия коне.
— Внушават страх — казах аз, защото исках да бъда верен на Артър.
— О, така е — съгласи се Оуейн, — но само ако не си виждал такива коне. Те обаче са бавни, ядат два-три пъти повече от обикновения кон, всеки от тях има нужда от двама коняри, копитата им се разплескват като меко масло, ако не им вържеш ония смешни обувки и на всичкото отгоре не могат да атакуват стена от щитове.
— Не могат ли?
— Че кой кон би го направил? — попита Оуейн презрително. — Ако стената стои и не отстъпва, няма кон на света, който да не завие пред ред насочени копия. Няма полза от конете в битка, момче. Те могат само да носят разузнавачите по-надалеч.
— Тогава защо… — започнах аз.
— Защото — изпревари въпроса ми Оуейн — най-важното в битката, момче, е да се разбие противниковата стена от щитове. Всичко друго е лесно. Конете на Артър плашат войниците и ги карат да бягат, но ще дойде време, когато врагът ще преодолее страха от грамадните животни и няма да им обръща гръб. Тогава Боговете да са на помощ на тези коне. Артър също ще има нужда от помощта на Боговете, ако бъде свален от грамадата, която язди, и бъде принуден да се бие на крака с тази рибешка ризница. Единственият метал, който е необходим на воина, е неговият меч и парчето желязо на върха на копието му, всичко останало, момко, е само излишна тежест.