Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Майка ти е жива, момче! — викна той — Жива е! — повтори Танабурс и се скри в гората.
Стоях с отворена уста, а мечът висеше в ръката ми. Не че изпитвах някакво определено чувство. Моите спомени за майка ми бяха много бледи, всъщност изобщо не помнех какви чувства е имало между нас. Но самата мисъл, че тя беше жива, преобърна целият ми свят, така жестоко както нападателите разрушиха онази сутрин замъка на Мерлин. Но после тръснах глава. Как можеше Танабурс да помни някоя робиня, след като пред очите му са минали толкова много? Той просто лъжеше, искаше само да ме разстрои, нищо повече. Прибрах меча си в ножницата и бавно тръгнах към крепостта.
Гундлеус беше поставен под стража в една стая близо до голямата зала в Каер Кадарн. През нощта празнувахме, въпреки че бяхме твърде много и порциите месо бяха малки и приготвени набързо. През по-голямата част от нощта стари приятели си разменяха новини от Британия и Бретан, тъй като много от хората на Артър бяха родени в Думнония или в някое от другите британски кралства. Постоянно обърквах имената на воините от дружината на Артър, защото те бяха повече от седемдесет човека, освен това имаше коняри, слуги, жени и деца. След време щях да знам тези имена до едно, но в онази нощ те нищо не ми говореха: Дагонет, Аглавал, Сей, Ланвал, братята Балан и Балин, Гауейн и Агравейн, Блейз, Илтид, Айдилиг, Бедуир. Запомних обаче Морфанс, защото той беше най-грозният човек, който някога бях виждал. Толкова беше грозен, че се гордееше с уродливия си външен вид, със своя извит врат, заешката си устна и безформената си челюст. Запомних и Сеграмор, защото беше черен, а аз никога не бях виждал черен човек преди, дори не вярвах, че съществуват такива хора. Той беше висок, слаб и саркастично лаконичен, макар че ако човек успееше да го убеди да разкаже нещо с неговия развален британски, той можеше да прикове вниманието на цяла зала пълна с народ.
Запомних, разбира се, и името на Айлийн. Тя беше стройна чернокоса жена, с няколко години по-възрастна от Артър. Слабото й лице беше нежно, а в очите й имаше тъга, която й придаваше вид на много мъдра жена. Онази вечер тя беше облечена с разкошни дрехи. Ленената й рокля беше ръждиво червена и беше пристегната в кръстта с тежка сребърна верига, а дългите свободни ръкави бяха украсени с кожа от видра. Айлийн носеше тежка огърлица от злато, златни гривни и емайлирана брошка, на която беше изобразен знакът на Артър — мечката. Тя се движеше грациозно, говореше малко и наблюдаваше Артър покровителствено. Мислех си, че е кралица или поне принцеса, само дето разнасяше съдове с храна и бутилки с медовина като обикновена слугиня.
— Айлийн е робиня, момко — каза Грозния Морфанс. Той беше клекнал срещу мен на пода и беше забелязал, че наблюдавах високата жена.
— Чия робиня? — попитах аз.
— А ти как мислиш? — попита ме той и пъхна едно свинско ребро в устата си. Бяха му останали само два зъба, но с тяхна помощ Морфанс смъкна сочното месо от кокала. — На Артър — каза той и хвърли кокала на едно от множеството кучета в залата. — И разбира се, тя е не само негова робиня, но и негова любовница. — Морфанс се оригна, отпи от своя рог и добави — Даде му я неговият зет крал Будик. Това беше много отдавна. Тя е няколко години по-възрастна от Артър и Будик едва ли е предполагал, че Артър ще я задържи толкова дълго, но когато Артър хареса някого, то май е завинаги. Онези там са нейните двама близнаци. — С мазната си брада Морфанс сочеше към дъното на залата, където две сополиви хлапета на около девет години седяха в мръсотията и ядяха.
— Синове на Артър ли са тези? — попитах аз.
— Точно така — каза Морфанс. — Казват се Амхар и Лохолт и баща им ги боготвори. Тия малки копелета са много капризни и като казвам „копелета“, момко, точно това имам пред вид. Истински малки копелета, които не стават за нищо. — В гласа му имаше искрена омраза. — Казвам ти, синко, Артър син на Утър е голям мъж. Той е най-добрият войник, когото познавам, най-щедрият човек и най-справедливият господар, но когато става въпрос за възпитаване на деца, една свиня би се справила по-добре от него.