Кралят на зимата

На следващия ден Линдинис опустя. Моргана и Нимю отидоха в Инис Уидрин, защото искаха селището на Хълма отново да бъде построено. Опитах да се сбогувам с Нимю, но не й беше до мен — окото все още я болеше, тя беше сърдита и единственото й желание беше да отмъсти на Гундлеус, а съветът й отказа. Артър заедно със всичките си конници замина на север да подкрепи Тюдрик, който воюваше на северната граница на Гуент. Аз останах с Оуейн, който се беше настанил в големия замък на Каер Кадарн. Може и да бях воин, но през лятото е по-важно да се събере реколтата, отколкото да се стои на пост по укрепителните валове. Затова от време на време оставях меча, шлема и кожения нагръдник (които бях наследил от убития силурец) и дни наред помагах на крепостните из нивите на краля да съберем ръжта, ечемика и житото. Това беше тежка работа, защото сърпът първо беше къс и второ трябваше непрекъснато да се точи. А точилото представляваше дървена пръчка, потопена в свинска мас и след това оваляна в ситен пясък. Това нещо трябваше да изостря ръба на сърпа, но на мен този ръб никога не ми изглеждаше достатъчно остър. Въпреки че бях много силен и здрав, от постоянното навеждане и дърпане наляво ме заболя гърбът и получих мускулна треска. През целия си живот на Хълма не бях работил толкова много, но вече бях извън привилегирования свят на Мерлин, вече бях един от дружината на Оуейн.

Пожънатите класове овършавахме направо на нивата, а след това превозвахме с каруци огромните купи слама в Каер Кадарн и в Линдинис. Сваляхме изгнилата слама от покривите и я заменяхме с нова. Старата слама от дюшеците също се изхвърляше, за да се замени с прясна. Благодарение на това в продължение на няколко блажени дни в леглата ни нямаше въшки и бълхи, но тази благодат бе твърде нетрайна. Точно по това време на мен ми порасна брада — някакви рехави руси косми, но аз бях ужасно горд с тях. По цял ден превивах гръб на полето, а вечер трябваше по два часа да упражнявам бойни техники. Хюел ме беше научил добре, но Оуейн искаше да бъде още по-добре.

— Онзи силурец, дето си го убил — каза ми една вечер Оуейн, докато аз се потях след поредното упражнение с тояги, — хващам се на бас на една месечна заплата срещу умрял плъх, че си го убил с ръба на меча.

Аз не се хванаха на бас, само признах, че наистина го бях съсякъл с меча като с брадва. Оуейн се засмя.

— Хюел винаги учи хората си да се бият така — каза Оуейн. — Следващият път наблюдавай как се бие Артър. Той мушка, мушка като човек, който се опитва да събере сеното на купа преди да е завалял дъжда. — Оуейн извади своя меч и поясни — Използвай върха, момче. Винаги използвай върха. Той убива по-бързо.

Оуейн нападна с голия меч срещу мен и аз едва успях да отбия удара му.

— Ако използваш ръба на меча — каза той, — това означава, че си някъде на открито. Стената от щитове вече е разрушена и ако това е била твоята защитна стена, знай, че си мъртъв, колкото и добре да въртиш меча. Но ако стената от щитове е здрава, това означава, че вие сте рамо до рамо и ти нямаш пространство да въртиш меча, можеш само да мушкаш. — Оуейн отново насочи острието на меча си към мен и пак трябваше да парирам удара.