Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Стивън беше поразен.
— Какви са тези игри?
— Той явно иска да унижи Малкълм, като вдигне тържеството там. Обаче годежът може да се състои тук утре сутринта.
Стивън кимна. За миг очите му блеснаха от удоволствие. След това каза:
— Руфъс несъмнено ще се опита да предизвика Малкълм, като му напомни, че му се е клел във вярност, коленичил в калта. А Малкълм е доста избухлив.
— Не се ядосвай. Ще се погрижим Малкълм и Уилям Руфъс да не се сбият. Нищо не бива да попречи на сключването на този съюз. Руфъс настоя също Мери да му бъде гостенка до деня на сватбата.
— Защо? — попита рязко Стивън. — Какво мисли, че ще спечели или докаже с това? Да не би да смята да я държи като пленница, докато се оженим? — Стивън беше скочил на крака. Очите му мятаха пламъци.
— Не се безпокой — каза Ролф, когато Стивън почна да крачи из стаята.
— Или е решил да извърши някакво вероломство? — запита Стивън. — Каква игра е подхванал сега с мен?
Ролф се поколеба. Много му се искаше да зададе един въпрос. От десет години му бе на езика, но тъй и не се реши, защото се страхуваше.
Но на Стивън му предстоеше да се ожени. Двамата се срещаха твърде рядко. Може би няма да има повече възможност да узнае истината.
— Стивън. Отдавна се питам защо мразиш толкова Руфъс.
Стивън само го изгледа. Лицето му беше непроницаемо. От краткотрайното избухване нямаше и следа.
— Има ли нещо, което трябва да знам, нещо, което може би се е случило, докато ти отрастваше в двора на баща му?
— Не, татко, няма нищо, което трябва да узнаеш.
Гласът на Стивън беше тих, но категоричен. Ролф се почувства така, сякаш са му ударили шамар. Веднага се отказа от намерението си да разпитва повече, защото Стивън бе мъж и имаше пълно право да има свои тайни. Обаче Ролф не се сдържа и си зададе мислено въпроса дали, ако миналото беше различно и ако разполагаше с повече време, Стивън нямаше да му се довери.
— Няма да я пусна там сама — заяви твърдо Стивън. — Ще отида в двора с нея.
Ролф знаеше, че Стивън презира и двора. Не го укоряваше за това. Всеки мъж трябва да брани най-скъпите на сърцето си хора.
— Радвам се, че желаеш да я съпроводиш. Заминете веднага след годежа утре. Ще дойда при вас, след като се срещна с Малкълм, за да обсъдим последните подробности относно този брак.
— Не се бой, татко. Ще си отварям очите на четири до сватбата. Твърде много хора ще се опитат да ми попречат по един или друг начин.
Ролф сложи ръката си върху неговата. Каза тихо:
— Може би ще е добре от политическа гледна точка тя да забременее още сега, в случай че възникнат някакви проблеми.
Стивън се втренчи в него. След това обяви непоколебимо:
— Ще се занимавам с проблемите, след като те се появят. Но няма да спя с Мери преди сватбата.
Ролф се изненада. След това прояви мъдрост и не каза нищо повече. Това беше много повече, отколкото той очакваше. Никога не беше и мечтал, че синът му ще се влюби в бъдещата си невяста. Графът се обърна, за да прикрие удоволствието си.
11
— Сир, дошъл е брат ви, принц Хенри. Моли за среща с вас — каза оръженосецът.
Руфъс се намръщи. Той и момчето бяха сами в личните му покои. Кралят тъкмо се преобличаше за лова този следобед.
— Отпрати го някак. Не искам да го виждам.
Вратата се отвори с трясък. На прага застана принц Хенри. Лицето му бе изкривено от гняв, а очите му блестяха. Други двама слуги от кралската свита стояха зад него пребледнели от ужас.
Руфъс изгледа гневно брат си.
— Какво значи това? Виждаш, че съм зает, братко.
— В такъв случай намери време за мен, сир — едва не изръмжа Хенри и нахлу в стаята. Той беше висок и мускулест като баща им. Извисяваше се поне с една глава над по-големия си брат. За разлика от Руфъс, който носеше яркочервена горна туника, украсена с хермелинови кожи, и червени ботуши, той си беше сложил синьо сива туника и мантия в подобен цвят. Те бяха изпръскани с кал от дългата лудешка езда.
— Чух слух, който е невъзможно да е верен.
Руфъс въздъхна и щракна с пръсти. Веднага се появиха трима слуги и затвориха вратата зад себе си. Кралят се обърна към пажа си.
— Донеси ми пурпурно червената мантия, подплатена със самури, и златисто червената ми шапка.
Младият хубав паж се втурна да изпълнява заповедта.
— Кажи ми, че това не е истина — настояваше Хенри. Хубавото му лице се бе разкривило. — Кажи ми, че не си позволил на Стивън де Уорън да се сгоди за дъщерята на Малкълм!
Руфъс се усмихна.
— Ревнуваш ли?
Хенри си пое дъх и стисна юмруци.
— Да не си полудял? Или си оглупял напълно? Да дадеш такава власт на Нортъмбърланд!