Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Мери видя Стивън веднага щом влезе в залата. Беше бодър като кукуряк, все едно, че не е прекарал нощта с друга жена. Мери се ядоса отново. Нежеланата болка също я прониза.
Помъчи се да не му обръща внимание. Не беше лесно. Отиде при огъня, защото утрото беше студено, но не го поздрави. Той сякаш не съществуваше. Замисли се с коя ли жена е преспал. Интересно кога ще има възможност да почне да шпионира.
— Внимавай, ще се опариш — заговори я той тихо. Дойде и застана точно зад нея.
Мери настръхна. Беше пуснала косите си на свобода като слугините. Стивън вдигна златистата къделя и я пусна да се разстеле по ръцете му.
— Имаш прекрасна коса, госпожице — прошепна той. Гласът му беше омагьосващо нежен и хипнотизиращ.
Тя не помръдна. Всичките й сетива долавяха топлината на силното тяло зад нея. Припомни си вероломството му снощи. Пръстите му докоснаха леко тила й.
— Добре ли спа, госпожице?
Мери се дръпна рязко и се извърна с лице към него.
— Не ме докосвай. Да, добре спах — излъга тя. Почти не беше мигнала.
Той я оглеждаше изпитателно.
— Защо си толкова гневна?
— Гневна? Аз?
— Обидил ли съм те по някакъв начин?
Мери отвърна на въпроса с въпрос.
— А ти спа ли добре, милорд? Погледът му се кръстоса с нейния.
— Всъщност не. И съм сигурен, че ще се досетиш защо.
— О, знам защо!
Той прокара показалеца си по бузата й. Мери го отблъсна.
Очите му светнаха съблазнително.
— В такъв случай знаеш, че единственият начин да спя добре е, ако ти си в леглото ми до мен и сме изтощени до смърт.
Откровеността му накара Мери да занемее.
— Много си сърдита, Мери. Защо? Затова, че не бях с тебе снощи ли?
— Но си си прекарал добре, нали? — чу се тя да го обвинява.
Той се слиса малко.
— Съвсем не. Ако беше така, нямаше да си станала толкова рано, защото нямаше да имаш сили да се вдигнеш от леглото.
Тя почервеня. За миг само си представи, че той я обладава толкова пъти, че после й се налага да остане в леглото през целия ден. След това си спомни, че някъде в Олнуик в момента има слугиня, която се чувства така. Толкова се вбеси при тази мисъл, че й причерня.
— Скоро — каза той тихо, — след като се оженим, никой от нас няма да бъде измъчван от неспокойство нощем.
— Ти си лицемер — извика Мери, която не съумя да се сдържи и захвърли цялата си предпазливост.
Изражението му вече не беше толкова нежно.
— Наистина ли?
— Наистина! — Тя забеляза, че той почва да се ядосва, но това не я интересуваше. — Слязох долу точно преди утринната молитва.
Мери млъкна. Гневът му беше утихнал — той се усмихваше от удоволствие.
— Значи си слязла да ме потърсиш — каза той и взе ръцете й в своите.
Мери се опита да ги измъкне, но не успя.
— Не по причините, за които си мислиш!
На него му стана забавно, а видът му беше скептичен.
— Хайде, мила, не ми казвай, че си ме търсила посред нощ, за да разговаряме!
Думите му прозвучаха нелепо. Мери се изчерви отново.
— Точно за това дойдох!
Изведнъж усмивката му изчезна.
— А-а, сега почвам да разбирам накъде биеш.
Мери пак се опита да измъкне дланта си, но без никакъв успех.
— Действително си много гневна тази сутрин, Мери — прошепна леко той. — Дошла си да ме потърсиш, но не си ме открила никъде.
Мери не се съпротивляваше повече. Малката й гръд се надигна.
— И двамата знаем защо, затова не го отричай!
Той я изгледа втренчено.
— Не отричам. Но какво да правя? Тялото ми изгаряше за теб.
— Моля те! — тя за пореден път се опита да се изтръгне, но пак неуспешно. Думите му отекнаха гръмко в душата й и тя си го представи възбуден. Не й се искаше да мисли за това. — Сигурна съм, че изобщо не си се сещал за мен, докато си се забавлявал с очарователната си приятелка!
— Съвсем не е очарователна и ако искаш да знаеш, не съм мислил за никоя друга освен за теб, нищо че прекарах нощта с нея.
Мери не реагира. Той беше магьосник. Преди малко тя беше разярена, наранена и ревнуваше неистово, а ето че сега беше пламнала цяла, сърцето й биеше учестено и се чувстваше замаяна. Как успяваше да я зашемети така?
— Но аз бях горе — каза тя най-накрая. В думите й прозвуча болка.
Очите му се разтвориха широко.
— Госпожице, ти ще ми станеш жена. Недопустимо е да се отнасям към теб като с любовница.
Мери едва не зяпна от изненада.
Гласът му беше тих, твърд и дори настойчив.
— Нима смяташ, че не съм мислил за това? Нима си въобразяваш, че някоя селска повлекана може да се сравнява с теб? Знаеш ли колко пъти едва се сдържах да не се кача горе въпреки волята си? Но волята ми излезе по-силна — изведнъж той я пусна и обгърна с ръце лицето й. Мери нямаше сили да помръдне. — Внимавах. Всички в залата спяха. Не исках да знаеш. Обаче се радвам, че ревнуваш.