Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Кога ще разбереш дали си забременяла?
Очите на Мери се разтвориха широко. Лицето й пламна.
— Циклите ми… не винаги са точно навреме.
— Много лошо. Трябва веднага да ми кажеш, ако носиш дете на сина ми.
Мери сви устни.
Графинята я погледна изпитателно.
— Трябва да разговаряме непринудено една с друга, нали? — Тя се усмихна. — Този брак ме радва много, принцесо. Същото се отнася и за мъжа ми и сина ми. — Лейди Сеидре хвана ръката й. — Но ти не се радваш. Чувстваш се ужасно.
Мери си пое дълбоко дъх. Едва не заплака. Благите думи разтопиха решителността й.
— Аз… толкова ли е очевидно?
— Съвсем очевидно е. Стивън ли е причината? Той ли не ти харесва?
Мери затвори очи. Въпросът въобще не стоеше така за нея. Изрече съвсем тихо:
— Той е мой враг.
Графинята я погледна внимателно.
— Всички вие сте ми врагове, мадам — каза Мери със същия тон.
— Сключен е съюз. Няма ли да се подчиниш на своя баща, краля?
Мери не биваше да отговаря, защото не биваше да признае, че се готви измама — не биваше да казва нищо, защото трябваше да остане вярна на Малкълм. Но, мили боже, и графинята, и синът й бяха толкова сигурни, че ще има сватба, а никой от двамата не беше глупак. Точно обратното. И двамата бяха твърде проницателни. Ами ако те са прави, а тя греши? Какво тогава?
Мили боже, ако наистина се стигне до сключване на брак, как да постъпи в такъв случай?
Граф Нортъмбърланд очакваше нетърпеливо първородния си син. Стивън не се намираше в замъка при пристигането на графа. Бащата познаваше навиците на сина си. Знаеше, че обикновено до обяд той и управителят му се занимават с текущата работа. След това синът му се заема с това, което изисква личното му присъствие — инспектира земите на арендаторите си или води упражненията на своите рицари. Ролф изгаряше от нетърпение, защото се виждаше много рядко със Стивън. В действителност, откакто го пратиха в двора на Уилям Първи като заложник преди толкова много години, пътищата им като че ли постоянно се разминаваха, вместо да се пресекат. Докато Стивън беше в двора, Ролф беше принуден да остане на север, за да воюва и да брани границата. Когато Стивън се върна вкъщи, Ролф доброволно избра да отиде в двора, за да защитава интересите си от онези, които искаха гибелта му.
Въздъхна. За малко неща съжаляваше в тоя живот. Липсата на време, което да прекара с най-големия си син, беше едно от тях.
Стивън влезе в залата.
Ролф скочи на крака и се усмихна.
— Вече си мислех, че ще се срещнем чак на сватбата ти с принцесата — възкликна бащата вместо поздрав.
Строгото изражение на Стивън изчезна.
— Руфъс даде ли съгласието си?
— Кралят се съгласи.
Усмивката на Стивън беше ослепителна.
— Безкрайно съм ти признателен, татко.
Ролф тържествуваше.
— Руфъс нямаше избор. Знае, че трябва да си възвърне Нормандия. Всъщност съгласието му се дължи и на няколко съвсем незначителни причини като временното му скарване с Роджър Бофор, например. Между другото той е бесен.
— Не се и съмнявам. — Стивън махна с ръка и баща му седна. Стивън се настани до него. — Всички до един са ужасени и потресени от този брачен съюз, включително и моята малка невяста.
Той направи лека гримаса.
— Невястата май не очаква с нетърпение сватбата?
— Меко казано.
— И как получи съгласието на Малкълм?
Стивън погледна баща си право в очите.
— Нямаше как да ми откаже, след като изпълних най-голямото му желание. Заклех се, че ще помогна на най-големия му син да се качи на трона след смъртта на баща си.
Ролф изгледа смаяно Стивън.
— А след моята смърт, когато Руфъс поиска да му помогнеш да качи на трона Дънкан, който е неговият избраник, как ще постъпиш тогава?
— Аз съм му верен васал — изрече високомерно Стивън. — Колкото и да го презирам.
За пръв път Стивън не скри противоречивите си чувства към краля. Ролф се изненада. От много години подозираше, че Стивън таи дълбоко истинското си мнение за краля. Питаше се каква ли е причината за подобна враждебност.
— Ще ти е много трудно да угодиш и на двамата — предупреди той сина си.
— Знам. Но предложението ми не беше необмислено. Дънкан е слаб, твърде слаб, за да остане дълго крал на Шотландия, а Едуард е млад. С течение на времето ще възмъжее и ще придобие опит. Като мен. Постъпих както трябваше.
— Не те укорявам — каза Ролф и се усмихна. — Добре си се справил, Стивън.
Стивън се засмя, явно доволен от похвалата.
— Благодаря, татко.
Ролф продължи да говори. Тонът му стана рязък.
— Има няколко незначителни условия. Руфъс обяви, че сватбата трябва да стане в двора.