Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Мери си пое дъх.
— Не… не мога.
Той я пусна. Тя забеляза, че той трепери.
— Не можеш да ми дадеш думата си или няма да я дадеш?
— Не — каза Мери. — Не м-мога.
— Как смееш да ме разпитваш тогава за политика и за тайни — изрече студено той. — Давам ти последен шанс, госпожице. — На слепоочието му изпъкна една вена. — Ще бъдеш ли вярна единствено и само на мен?
Тя не смееше да отвърне. Но каза:
— Не.
Очите му се разтвориха от изненада.
— Вярна съм на Шотландия — прошепна Мери и усети, че плаче. Припомни си омразата, изписана на лицето на баща й. Как ще се гордее той с нея. Докато тя, тя се отвращаваше от думите си.
— Дори и след като се оженим?
Мери се замоли наум никога да не се оженят.
— Да, дори, след като се оженим.
Граф и графиня Нортъмбърланд пристигнаха по-късно същия ден.
Мери се намираше в дневната, когато съобщиха за пристигането им. Жените се втурнаха навън, за да поздравят господарката на Олнуик. Изабел тичаше най-отпред и крещеше от удоволствие. Мери не излезе, но отсъствието й остана незабелязано. Тя беше сама в дневната. В гърдите й се надигна ужас. Не желаеше да се среща с родителите на Стивън нито сега, нито в бъдеще. Най-малко от всичко пък искаше да се среща с графа, който беше личен враг на баща й.
Но нямаше избор. След малко врявата в главната зала утихна и на прага на стаята се появи една жена. Мери не се усъмни и за миг, че това е графинята. Машинално се изправи на крака.
Майката на Стивън беше висока жена на неопределена възраст. Обаче още имаше хубава фигура и беше запазила забележителната си красота. Кадифената й жълта горна туника беше великолепна и изкусно извезана по краищата и ръкавите с многоцветна шевица. Златен пояс, богато инкрустиран със скъпоценни камъни, обвиваше тесния й кръст. Воалът й беше от най-фина коприна в яркочервено и златисто. Златна диадема с наниз червени рубини го придържаше да не падне. Камъните блещукаха на челото й. Тя беше една от най-величествените жени, които Мери беше виждала, но не заради облеклото и украшенията си. От лицето й лъхаше сила. Погледът й беше остър като бръснач и разкриваше несъмнената й интелигентност. Графинята огледа внимателно Мери.
Момичето се зачуди дали я мрази, или се страхува от нея.
— Мадам — промълви тихо.
Графинята вдигна вежда. Мери усети, че я оглеждат от главата до петите. Няколко дами от свитата на лейди Сеидре, които стояха зад нея, също я разглеждаха с явно любопитство и леко хихикане.
— Ела насам, принцесо — каза графинята. Това беше заповед, изречена тихо, но властно.
Мери се подчини.
— Приветствам те с добре дошла в нашето семейство — каза графинята. Гласът й се смекчи, когато хвана двете ръце на Мери.
Мери разбра, че е одобрена.
— Благодаря — изрече тя тихо.
— Искам да остана сама с бъдещата невяста на сина ми — обяви графинята. Дамите изчезнаха със сподавен смях и шепот.
— Хайде да седнем и да се опознаем — каза лейди Сеидре. Хвана Мери за ръцете и я поведе към креслата. — Не се бой от мен.
— Не се страхувам — отвърна Мери, докато сядаха. Всъщност се чувстваше доста неловко. Не защото графинята й вдъхваше ужас, а тъй като най-неразумно й се искаше двете наистина да станат свекърва и снаха.
— Надявам се, че Стивън се е отнесъл добре с теб.
Мери сведе очи пред непоколебимия поглед на графинята.
— Той и братята му твърде много приличат на баща си. Съжалявам, ако похотта е надделяла над здравия му разум при първата ви среща — Мери поруменя. — Обаче всички те добре знаят как да се държат с една дама. Надявам се, че след това вече се е държал като джентълмен.
Мери си спомни за поразителното му обещание да спи сам до сватбата. Нещо се сви в нея.
— Аз… да, така е.
Графинята се усмихна от удоволствие.
— Разбира се — продължи тя, — той отрасна в ужасно порочния кралски двор, където честолюбието, интригите и страстите ръководят всичко. Там е така и днес. От съвсем малък му се наложи да прояви характер. — Тонът й се промени. Тъгата й беше несъмнена. — Но не се заблуждавай. В душата си никак не е лош. Сигурна съм, че жена като теб ще събуди най-доброто у него.
Мери си спомни тихия му глас и ласкавите му думи отпреди малко. Размърда се от неудобство.
— Защо ми казвате това?
— За да разбереш сина ми, бъдещия си мъж. За да му прощаваш, когато се самозабравя.
Мери не отговори. Усети, че твърде лесно ще се сближи с тази жена, твърде скоро ще я хареса. Не искаше да я харесва. Положението й и без това беше достатъчно сложно.