Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Роджър Бофор седеше небрежно на величествено кресло в спалнята си и пиеше хубаво вино от Нормандия. Адел Бофор крачеше пред него по яркочервения килим. Адел бе просто изнервена. Направо не я сдържаше на едно място от възбуда и гняв.
Тя спря, опряла ръце на хълбоците си. Прекрасните й гърди се подигнаха.
— Нищо ли няма да кажеш? Съвсем нищичко?
— Недей да крещиш — възпря я той. Въпреки че според него бедата й се дължеше на временното му скарване с краля — а нейната беда беше и негова — той се наслаждаваше на яростта й. Рядко някой успяваше да надхитри Адел.
— Господи, колко те мразя! Изхвърлят ме като някаква жалка дрипа, а ти не правиш нищо, абсолютно нищичко!
Той реши да се заяде с нея.
— Получи поне десетина предложения за женитба след разтрогването на годежа. Спомни си колко настойчив беше Хенри Ферарс. Няма да умреш като стара мома, скъпа.
— Ти ми се подиграваш! Той е никой, никой!
— Не се подигравам.
— За коя — процеди ядно Адел, — за коя е решил да се жени? Коя желае повече от мен? Коя е тя?
Хубавицата вече крещеше.
Роджър се усмихна лениво и изгледа с любопитство доведената си сестра.
— Не бива да стоиш тук, Адел. Виковете ти ще съборят къщата.
Тя го изгледа задъхана от ярост. Отметна назад дългата си черна коса, която се пръсна до ханша й.
— Знаеш. Знаеш коя е. Сигурна съм, че си научил!
Той се усмихна отново и бавно отпи още глътка вино.
— Мръсник! — изкрещя тя и изби чашата от ръката му. Виното се разля по опънатите му пурпурни панталони и по бродирания край на кадифената му дреха. Роджър скочи на крака, сграбчи китката й и я дръпна болезнено рязко към себе си. След това й удари силен шамар.
Адел изпищя от ярост и се сборичка с него. Той я удари още веднъж само за да я научи къде й е мястото. После я пусна. Тя отстъпи вбесена. Гърдите й се повдигаха бурно от възбуда. Роджър забеляза, че зърната й са изпъкнали. Той също се беше възбудил.
— Коя е тя? — настоя Адел. Бузата й бе ярко розова от ударите.
— Дъщерята на Малкълм Кенмор — изрече той с нескрито задоволство.
Сестра му ахна от изненада.
— Ще се жени за дъщерята на краля?
— Ще се жени за принцеса — изхили се мазно Роджър.
Адел сподави стона си и се извърна разтреперана с лице към огъня. Той застана зад нея и докосна рамената й. Беше толкова близко до нея, че набъбналите му слабини почти докосваха задните й части.
— Дори ти не си в състояние да съперничиш на една принцеса, скъпа, а казват и че била голяма красавица.
Тя се отдалечи рязко от него. Не каза нищо — нямаше какво да отвърне.
Мери яздеше до Стивън на хубав бял кон. Той беше на едрия си кафяв жребец. Придружаваха ги двадесетина рицари. Точно зад тях един слуга държеше високо знамето на Нортъмбърланд. Яркочервената роза на черно, бяло и златисто поле се развяваше гордо над главите им и обявяваше тяхното пристигане в Лондон.
Камбанният звън на кралската църква извести на всички, че пристигат. Звънът проехтя веднага щом те се насочиха тържествено към спуснатия мост. При друг повод дворецът може би би събудил любопитството на Мери. Още Завоевателя беше почнал да го строи. Дворецът беше вдигнат върху развалините на древно римско селище, някогашните стени сега бяха част от укрепленията. Дворецът беше на четири етажа, имаше боядисана в бяло кула, а парапетите на бойните кули бяха назъбени. Дворът, с изглед към реката, беше широк и завършваше с пристан. По кулите крачеха стражи, стрелци с лъкове стояха на пост по стените. Долу, на пристана, дузини големи и малки лодки стояха на котва и се поклащаха лениво във водата.
Мери не виждаше нищо друго освен стените и Тауър. Стомахът й се беше свил на топка. Чувстваше се така от вчера, когато коленичи в параклиса в Олнуик и официално се сгоди.
Годежът действително се състоя. Беше си съвсем истински. Нямаше никаква измама. А ето че влиза сега в Тауър. Докато гледаше още недовършената крепост, Мери внезапно осъзна, че дори Малкълм не е в състояние да я освободи оттук, щом тя се окаже зад тези яки стени.
Внезапно й стана студено.
Да, годежът се състоя. Никой не я спаси нито в Олнуик, нито по пътя за Лондон. Нямаше кой да го стори. Пълна лудост е било да си въобразява подобно нещо и да се надява. Мили боже, нямаше никаква измама.
Нямаше никаква измама. Баща й я бе дал на Стивън де Уорън, без дори да се сбогува с нея. Тя не е нищо повече от жертва пред олтара на политиката.
В гърдите й се надигна болка. Мери с мъка отпъди черните мисли. Знаеше, че ако не се овладее, ще влезе разплакана в кралския дворец.