Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Съжалявам, че ти създавам тези грижи, Кайл — увери го тя искрено. — Ако зависеше от мен, щеше да си на борда на „Танцуващия дявол“.
— Да — съгласи се Кайл мрачно, — но Диабло нямаше да ме остави тук, ако не държи толкова много на теб.
Девън се изчерви и избегна погледа на Кайл. Как ли щеше да реагира, ако знаеше намеренията й да остави Диабло още днес? Изведнъж обезпокоителна мисъл проряза съзнанието й: какво ще направи Льо Ватур, когато завари Кайл тук? Надяваше се пиратът да не нарани Кайл.
Девън се извини и се качи в стаята — трябваше да се приготви за пътуването. Кайл проследи бавното й изкачване по стълбите, озадачен от странното й поведение. Непривикнал на женски прищевки, той сви рамене и излезе от къщата — имаше куп обременителни задължения около работата в плантацията, които Диабло бе стоварил на главата му.
Скрит в плиткото заливче на съседен остров, Льо Ватур наблюдаваше с неприкрито злорадство как „Червената вещица“ и „Танцуващия дявол“ се отдалечават от водите на Рай. Скарлет се бе справила великолепно със задачата да измъкне Диабло. Льо Ватур изчака корабите да се скрият от погледа му и се отправи към процепа в кораловия риф, а оттам към скрития залив на Диабло. „Победа“ хвърли котва в залива и хората на Льо Ватур се втурнаха към брега, без да срещнат особени трудности — справиха се много лесно с останалите на острова жени и деца. Нямаше кой да го спре и Льо Ватур се отправи смело към бърлогата на дявола.
С приближаването на къщата стана по-предпазлив, реши да се скрие и да разучи дали Диабло не е оставил някой да пази скъпоценното му съкровище. Предпазливостта му бе възнаградена — едва успя да се прикрие и видя как Кайл излиза от централния вход.
Предположи, че отива към полетата със захарна тръстика: позабави се още малко, докато онзи изчезне от погледа му и едва тогава напусна скривалището си. Сигурен, че няма никой наоколо. Льо Ватур влезе в къщата през парадната врага.
Уведомен от Скарлет коя е стаята на Девън, се изкачи по стълбището и влезе необезпокояван при нея. Тя точно приключваше с приготвянето на чантата, когато някакво шумолене я накара да се обърне. Видя Льо Ватур до себе си.
— Можеше да почукаш — скастри го повече сърдита, отколкото изплашена.
— Не исках прислугата да ме чуе. Готова ли си?
— Диабло остави Кайл да ме пази.
— Знам — отвърна Льо Ватур напрегнато. — Току-що го видях да излиза, така че да побързаме. Екипажът ми е готов да вдигне котва, щом стъпим на борда.
Той дори я дръпна за ръката, за да я поведе по-скоро.
— Чакай! Багажа ми. Взимам някои неща, които ще са ми нужни.
Льо Ватур взе чантата и поведе Девън по стълбището. Тя възнамеряваше да остави на Диабло медальона, който носеше на шията си, но в последния момент се отказа, защото бе подарък от майка й. Той трябваше да се задоволи със спомена от времето, прекарано заедно.
Льо Ватур вече посягаше да отвори парадната врата, когато Кайл нахълта неочаквано в хола от черния вход. Стъписването му бе толкова голямо, че не свари нито да реагира, нито да се защити от мълниеносно изтеглената къса сабя на Льо Ватур. Французинът се прицели право в сърцето на снажния ирландец, ала той успя да се извърне в последния момент и острието го проряза високо в рамото.
Девън запищя при вида на бавно свличащия се на пода Кайл.
— Ти го уби! Безсърдечен разбойник! Ти уби Кайл!
— Не, ma chere — отрече Льо Ватур объркан от изблика на Девън и обхванат от нетърпение да се махне оттам. — Ще оцелее. И най-сериозно те съветвам да престанеш с писъците си, преди да събереш всички от острова. Бях останал с впечатлението, че желаеш да го напуснеш.
— Да… Така е, но не искам никой да пострада. Сигурен ли си, че ще се оправи?
— За какво става дума, момиче? — Кайл все пак съумя да сбере достатъчно сили да попита. — Да не би да изоставяш Диабло? Льо Ватур откъде знае пътя за Рай?
— Прости ми, Кайл — простена Девън, а сърцето й се късаше от обрата на събитията. — Не допусках, че ще стане така. Исках да се измъкна тихо, без никой да разбере. Льо Ватур ще ме отведе обратно в Англия, където ми е мястото.
— Не можеш да му имаш доверие, момиче — предупреди я Кайл, чувствайки как силите го напускат от загубата на кръв. — Помни ми думите: Диабло няма да позволи да изчезнеш така лесно. А ти, Льо Ватур знай, че дните ти са преброени.
Льо Ватур се изсмя злорадо.
— Не ме е страх ни от мъж, ни от дявол.
Той взе чантата на Девън, сграбчи я за ръката и я повлече през вратата.
— Девън! Не тръгвай! Не осъзнаваш какво правиш — молеше я Кайл с последни сили.