Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
Приблизително по същото време на гаровия перон в Маркет Бландингс госпожица Ейлийн Пийви слизаше от влака, потеглил около половин час по-рано от Бриджфорд. Силно главоболие, резултат от стоенето под жаркото слънце, я бе накарало да пропусне удоволствието да чуе речта на лорд Емсуърт и да се метне на един удобен влак с намерението да легне и да си почине. Но пристигайки в Маркет Бландингс, тя откри, че главата й вече е много по-добре, а и с превалянето на следобеда жегата бе намаляла, поради което пое пеша към замъка, силно освежена от надигналия се откъм запад хладен ветрец. Госпожицата вече напускаше очертанията на града, когато безутешният господин Кутс мина през големите порти на имението.
3
Сивата меланхолия, която съпровождаше господин Кутс като прилежен фантом по пътя му обратно към Маркет Бландингс и която дори възхитителната привечер не бе в състояние да разпръсне, се дължеше преди всичко, естествено, на онова противно чувство за поражение, спохождащо мъж, чиито бляскави надежди са се сринали в прах в мига, когато вече му се е струвало, че може да докосне успеха с ръка. Всекиму се полага веднъж или дваж в живота да удари нещо, което може да се окачестви единствено като „кьоравото“, и господин Кутс твърдо вярваше, че неговото начинание в Бландингс спада тъкмо към тази категория. Той, както и повечето му събратя по професия, бе имал в миналото своите върхове и спадове, но този път, по негово мнение, капризната фортуна най-сетне му бе поднесла нещо на тепсия с лимонче в устата. Веднъж проникнал в замъка, щеше да намери стотици възможности да направи огърлицата на лейди Констанс единствено своя, а по всичко изглеждаше, че за целта ще трябва просто да влезе, да се представи и да им позволи да го глезят като почетен гост. Докато влачеше унило нозе между прашните шубраци, опасващи пътя към Маркет Бландингс, Едуард Кутс вкусваше цялата горчилка, позната единствено на онези, на които малкото камъче е обърнало колата.
Но това не беше всичко. В добавка към скръбта по попарените надежди той изживяваше и болката на терзаещи спомени. Не само Настоящето го глождеше, но и Миналото, внезапно оживяло, бе забило в него отровното си жило. Венец на мъката в миг на мъка е да си припомниш някогашно щастие, а тъкмо това правеше Едуард Кутс сега. В мигове като този един мъж най-вече има нужда от ласкава женска грижовност, а господин Кутс бе изгубил единствената жена, на която можеше да довери своето страдание, която щеше да го разбере и съжали.
Ние се запознаваме с господин Кутс в такъв етап от неговата кариера, когато той упражняваше занаята си на твърда земя, но това не бе присъщата му стихия. Само допреди няколко месеца бизнесът му вървеше, тъй да се каже, по вода. Соленият мирис на морето бе в кръвта му. С други думи, по професия той беше комарджия, вадещ насъщния си по океанските лайнери, и в това си поприще бе срещнал любовта, за да я изгуби безвъзвратно. Повече от три години той се бе трудил в ненакърнима хармония с една дама, която, макар и приемала неизброими имена за делови нужди, бе известна на ближните си като Точната Лизи. Той бе практикът, тя — пердето и помежду им съществуваше едно от онези идеални делови партньорства, които тъй рядко се срещат в този лъжовен циничен свят. Постепенно другарството им бе прераснало в нещо по-свято и дълбоко и вече бе решено, че щом хвърлят котва следващия път в Ню Йорк, господин Кутс, ако все още е на свобода, ще я заведе да подпишат граждански брак. И тогава се скараха — кавга непоправима заради една от стандартните дреболии, за които всички влюбени вечно се карат. Нелеп спор при делбата на дребна сума, смъкната от търгуващ с добитък милионер при последното им пътуване, бе помрачил техните златни мечти. Той й каза едно, тя на него по женски навик — сто, при това, както дори господин Кутс бе принуден да признае, едно от друго по-цветисти. Разговорът се състоя на вълнолома в Ню Йорк и после тя изчезна от живота му завинаги. А заедно с нея и целият му късмет, сякаш на раздяла бе стоварила върху него някакво проклятие. Още при следващото прекосяване на Атлантика го сполетя злощастно недоразумение с избухлив джентълмен от Средния запад, който, подразнен — и не без основание — от непропорционалното количество попове и аса, които господин Кутс си раздаваше, изрази възмущението си, като отхапа предната фаланга на десния му показалец, поставяйки по този начин внезапен край на бляскавата му кариера. Защото именно на този пръст господин Кутс разчиташе за ловките ефекти с колода карти след едно малко и дискретно размесване.
С болезнен копнеж по онова, което би могло да бъде, той мислеше сега за своята изгубена Лизи. Със съжаление трябваше да признае пред себе си, че тя открай време си беше мозъкът на фирмата. Той несъмнено притежаваше известна ловкост на ръцете, но за тънкостите отговаряше изключително тя. Той бе твърдо убеден, че ако все още бяха партньори, Лизи щеше да изнамери някакъв начин да преодолеят препятствията, извисили се между него и огърлицата на лейди Констанс Кийбъл. С немощен и угнетен дух Едуард Кутс продължаваше да крачи по своя път към Маркет Бландингс.