Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Може би тя ще свикне отвърна Джейми, като натърти на „тя“.
Двамата закрачиха към стълбите, които водеха към вратите на замъка. Алек все още не й бе представил на хората си. Това я озадачаваше, но сетне реши, че съпругът чака подходящ момент.
Стигнаха до най-горното стъпало и спряха. Той се извърна и я накара и тя да стори същото. Ръката му продължаваше да обгръща раменете й.
След малко я пусна, взе наметалото, което му подаде един от воините, и го метна през дясното й рамо. В двора се възцари тишина. Всеки един от мъжете постави ръка на сърцето си. Главите им бяха сведени.
Моментът бе настъпил. Джейми се изправи гордо и зачака прекрасната реч, която Алек щеше да произнесе в нейна чест. Каза си, че трябва да запамети всяка дума, за да може после да си ги припомня с наслада, когато Алек я ядоса или обиди незаслужено.
Речта се оказа доста кратка. Започна и свърши, преди ти да се усети. Гласът на Алек се извиси над множеството:
Моята съпруга.
Моята съпруга?! Това ли бе всичко?! Нима няма да каже още нещо?! Той мълчеше и Джейми разбра, че бе свършил, тъй като бе говорил на келтски, а тя вече бе решила, че няма да се издаде, че разбира езика му, не можеше да позволи той да види колко е ядосана и обидена от грубостта му.
По знак на Алек всички мъже измъкнаха мечовете си ножниците си. Пореден мощен вик огласи двора.
Джейми се притисна към Алек, сетне свела глава и направи реверанс на воините.
Техният оглушителен поздрав я стъписа. Алек си помисли, че е малко уплашена и смутена от вниманието.
— Какво им каза, Алек? — прошепна тя, макар отлично да знаеше отговора.
— Казах им, че си англичанка — излъга Алек. Метна отново ръка през раменете й и, както вече му се бе превърнало в твърде обезпокоителен навик, безцеремонно я дръпна към себе си.
— И навярно това е причината за радостния им поздрав — сопна се тя. — Че съм англичанка.
Не, съпруго моя. Това е причината за виковете им.
Възмутително! Джейми поклати глава.
— Какво мислиш за хората ми? — вече сериозно попита Алек.
Тя не го погледна.
— Мисля, че всички те имат мечове, Кинкейд, а ти нямаш. Това си мисля.
Жена с характер! Алек се засмя в отговор на заядливата й забележка.
Войниците вече съвсем открито я зяпаха. Кинкейд си каза, че имат право да задоволят любопитството си. Щеше да им трябва време, за да свикнат с нейната външност. Дори той още не можеше да свикне с необикновената й красота.
Воинът, за когото Джейми реши, че е втори след Алек, по негов знак се спусна към тях.
— Това е Гейвин, съпруго моя. Когато отсъствам, той е най-главен тук.
Младият мъж я погледна в очите. Джейми му се усмихна. Обаче усмивката й започна да помръкна, тъй като мъжът продължаваше да я гледа втренчено. Питаше се дали той чака тя да каже нещо, или пък това е някакъв официален шотландски ритуал.
Бе много привлекателен. Напомни й за Даниел, съпруга на Мери, защото, когато най-накрая й се усмихна, в зелените му очи проблясваха същите дяволити пламъчета.
— За мен е чест да се запозная с вас, лейди Кинкейд.
Гейвин не откъсваше поглед от нея дори и когато се обърна към Алек.
— Направил си добър избор, Алек. Чудя се как си убедил Даниел…
— Аз хвърлих кола по-далеч и имах правото да избирам първи — прекъсна го Алек. — Избрах я наслука.
— Избрал си ме наслука? — Джейми гневно се обърна към съпруга си. — Шегуваш се с мен пред приятеля си, Алек, или наистина мислиш така?
— Шегувам се.
— Алек все се шегува — обърна се Джейми към Гейвин. Думите й бяха тактичен опит да извини грубите думи на съпруга си.
Гейвин остана смаян. През всичките тези години той не знаеше някога Алек да се е пошегувал за каквото и да било. Но нямаше намерение да противоречи на лейди Кинкейд.
Обърна се достатъчно бързо, за да види как Алек намига на съпругата си.
— Тя е уморена, Гейвин. Нуждае се от една обилна вечеря и дълъг сън.
— Тя иска първо да разгледа новия си дом. — Гласът на Джейми трепереше от възмущение. — Тъй като тя е много любопитна.
И Алек и Гейвин се засмяха на изтънчения начин, по който младата жена им бе показала недоволството си, задето говореха в нейно присъствие, сякаш не бе там. Джейми също се усмихна, доволна, че бе успяла да ги постави на мястото им.
— Ще мога ли да се изкъпя, Алек?
— Незабавно ще се погрижа за това, милейди — побърза да я увери Гейвин и последва новата си господарка като послушно паленце.
Алек видя как Гейвин възхитено зяпа съпругата му. Бе развеселен от начина, по който приятелят му несръчно се опитва да скрие колко силно му бе въздействала Джейми — просто нямаше сили да откъсне поглед от нея.