Египетската тайна на Наполеон

Дьо Понтекулан поклати глава, без да може да възпре поредния въпрос на генерала.

— Държите ме на тръни, комисарю. Какво друго открихте при разследването си?

— Още една пирамида. Може би най-изненадващата от всички.

— Наистина ли?

— Намерихме я в планината край Ница. По-точно, над самия град.

Като чу Ница, корсиканецът наостри уши. Може би идеята да изгуби цялата си сутрин в Тюйлери не се бе оказала чак толкова лоша.

— И защо ви заинтригува повече от останалите?

— Несъмнено заради привилегированото си местоположение. Пирамидата не е много голяма, първоначално височината й едва ли е надвишавала девет метра, но все още се извисява над залива на града и има завиден изглед към Средиземно море. Ако не беше това, което безспорно е — пирамида, — би могла да послужи много добре за основа на фар за нашите кораби.

— Продължавайте.

— Пътят до нея минава през Фаликон — нищо и никакво селце, разположено високо в планината Шов. Беше така изолирана, че когато я намерихме, се наложи да разчистим множество храсталаци, за да стане пирамидата отново видима.

— Вие лично ли отидохте да я видите? — удиви се Бонапарт. Трудно беше да си представи шишкото да се катери по нещо друго, освен по стълбите на кафене „Прокоп“ или тези на някой луксозен бардак.

— Ами да — усмихна се той гордо, — съгласих се да придружа експедицията, когато ми разказаха за безупречната й направа и за факта, че никой не беше успял да определи дали е гръцка, римска или египетска.

— Египетска! Преувеличавате…

— Не, не. Повярвайте ми. Въпреки че никой в селото не знаеше за съществуването й, открихме кадастрален документ от XII век, който посочваше за неин собственик някой си Ахмед, египетски търговец на платове, ценен в околността, защото внасял памук. Освен това има една изключително любопитна подробност, свързана с името на мястото: Фаликон произлиза от френската дума faucon — сокол, а тази птица заема фундаментално място в египетската иконография. Хор, нека ви напомня, е бил бог с глава на сокол.

— Това обяснява всичко, не смятате ли, мосю Дьо Понтекулан?

— Какво искате да кажете?

Наполеон се усмихна загадъчно.

— Много просто: че въпросният Ахмед, който е страдал от носталгия по пирамидите от страната си, е решил да си построи във Франция подобна на тях пирамида, където да бъде погребан. И потърсил възможно най-подходящото място, за да го направи.

— Или може би я е наследил.

— Да я наследи?

— Фаликон е селище, което много преди това е било населявано от римляните. Има дори останки от подземен акведукт от тази епоха — обяви чиновникът.

— Но римляните не са строели пирамиди, мосю.

— Това не е вярно. В Рим — би трябвало да ви е известно — все още може да се види пирамидата на Гай Цестий, построена по времето на Август, близо до днешната Порта на свети Павел. Освен това, какво знаете вие за пирамидите, генерале?

— Не много — призна сухо Бонапарт, — но все нещо знам. Току-що прочетох една интересна творба, Sethos ou vie tiree des monuments et anecdotes de I’ancienne Egypte41. Познавате ли я?