Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Египетската тайна на Наполеон
Египетската тайна на Наполеон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Египетската тайна на Наполеон

Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:

През лятото на 1798 г. френските войски акостират на египетския бряг, предвождани от генерал Бонапарт. В разгара на своята военна кампания по завладяването на Египет и Палестина, Наполеон неочаквано се запътва към Назарет. Не по-малко учудване буди фактът, че прекарва една нощ сам в Голямата пирамида в Гиза. Какво се опитва да открие Наполеон на тези свещени места? Защо орденът на масоните и мистични ислямски секти следят всяка негова стъпка?
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 94
Перейти на страницу:

— И кажете ми, комисарю, намерихте ли някаква следа, която да свързва тази пирамида с граф Сен Жермен?

— Не, за съжаление. Изследвахме дори естествения кладенец, разположен точно под пирамидата, за да намерим доказателства за особени ритуали или — кой знае — дори за съкровище, скрито от графа. Но както ви казах, не открихме нищо. Нищичко.

— Предполагам, продължили сте търсенето на други места?

— В село Комел, в Ори ля Вил, открихме още една пирамида. Дори на мен ми се стори невероятно да намерим две древни пирамиди насред Франция. За щастие за тази успяхме да разберем много повече. Била е издигната през XIII век като погребална камера на местно благородническо семейство, но когато нашите хора я посетиха, също не намериха следи от скорошна употреба…

— Ама че лош късмет — цъкна с език Бонапарт, сякаш съчувстваше на нищожеството Дьо Понтекулан.

— Знаете ли, гражданино Бонапарт? Около този период, между 1100-ата и 1200 година от християнския календар, в Европа са били построени най-много пирамиди. Сякаш се появила някаква мода да се издигат подобни конструкции, наред е готическите катедрали.

— Мода, казвате?

— Не знам как иначе да го нарека. Всъщност това е единствената дума, която успокоява любопитството ми. Да си мисля, че пирамидите са били издигани за естетическа наслада и нищо друго.

Бонапарт направи недоволна гримаса, преди да отговори:

— Но, комисарю, вие знаете по-добре от всеки, че Средновековието не е било епоха на хедонисти. Всичко се е правело с практическа цел. Целта на катедралите е била да се отдаде почит на Дева Мария. Каква е била целта на пирамидите?

Дьо Понтекулан поклати глава, без да може да възпре поредния въпрос на генерала.

— Държите ме на тръни, комисарю. Какво друго открихте при разследването си?

— Още една пирамида. Може би най-изненадващата от всички.

— Наистина ли?

— Намерихме я в планината край Ница. По-точно, над самия град.

Като чу Ница, корсиканецът наостри уши. Може би идеята да изгуби цялата си сутрин в Тюйлери не се бе оказала чак толкова лоша.

— И защо ви заинтригува повече от останалите?

— Несъмнено заради привилегированото си местоположение. Пирамидата не е много голяма, първоначално височината й едва ли е надвишавала девет метра, но все още се извисява над залива на града и има завиден изглед към Средиземно море. Ако не беше това, което безспорно е — пирамида, — би могла да послужи много добре за основа на фар за нашите кораби.

— Продължавайте.

— Пътят до нея минава през Фаликон — нищо и никакво селце, разположено високо в планината Шов. Беше така изолирана, че когато я намерихме, се наложи да разчистим множество храсталаци, за да стане пирамидата отново видима.

— Вие лично ли отидохте да я видите? — удиви се Бонапарт. Трудно беше да си представи шишкото да се катери по нещо друго, освен по стълбите на кафене „Прокоп“ или тези на някой луксозен бардак.

— Ами да — усмихна се той гордо, — съгласих се да придружа експедицията, когато ми разказаха за безупречната й направа и за факта, че никой не беше успял да определи дали е гръцка, римска или египетска.

— Египетска! Преувеличавате…

— Не, не. Повярвайте ми. Въпреки че никой в селото не знаеше за съществуването й, открихме кадастрален документ от XII век, който посочваше за неин собственик някой си Ахмед, египетски търговец на платове, ценен в околността, защото внасял памук. Освен това има една изключително любопитна подробност, свързана с името на мястото: Фаликон произлиза от френската дума faucon — сокол, а тази птица заема фундаментално място в египетската иконография. Хор, нека ви напомня, е бил бог с глава на сокол.

— Това обяснява всичко, не смятате ли, мосю Дьо Понтекулан?

— Какво искате да кажете?

Наполеон се усмихна загадъчно.

— Много просто: че въпросният Ахмед, който е страдал от носталгия по пирамидите от страната си, е решил да си построи във Франция подобна на тях пирамида, където да бъде погребан. И потърсил възможно най-подходящото място, за да го направи.

— Или може би я е наследил.

— Да я наследи?

— Фаликон е селище, което много преди това е било населявано от римляните. Има дори останки от подземен акведукт от тази епоха — обяви чиновникът.

— Но римляните не са строели пирамиди, мосю.

— Това не е вярно. В Рим — би трябвало да ви е известно — все още може да се види пирамидата на Гай Цестий, построена по времето на Август, близо до днешната Порта на свети Павел. Освен това, какво знаете вие за пирамидите, генерале?

— Не много — призна сухо Бонапарт, — но все нещо знам. Току-що прочетох една интересна творба, Sethos ou vie tiree des monuments et anecdotes de I’ancienne Egypte41. Познавате ли я?

вернуться

41

„Сети, или Животът, извлечен от паметниците и разказите на Древния Египет“, написана от абат Жан Терасон (1670–1750 г.). В нея се разказва за церемониите по посвещаването на младия фараон Сети, проведени в Голямата пирамида в Гиза и в храмовете в Мемфис, които имали за цел да укрепят характера и да развият добродетелите му. — Б.пр.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 94
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)