Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Да бъде отменена смърт? Това може да стори единствено Пазителят.
Броган се наведе над масата.
— Да не би да твърдиш, че самият Пазител я е върнал към живот?
Тя се изкикоти.
— Не, господарю. Толкова си настоятелен в желанията си, че не внимаваш и чуваш само онова, което искаш да чуеш. Ти ме попита как може да бъде отменена смъртта. Пазителят може да го направи. Поне така предполагам, тъй като той е владетелят на мъртвите и управлява живота и смъртта, така че е естествено човек да вярва, че…
— Тя жива ли е или не?!
Старицата примигна насреща му.
— Как бих могла да знам това, господарю?
Броган стисна зъби.
— Ти каза, че само защото хората са я видели обезглавена, това не означава, че е мъртва.
— О, пак се връщаме на този въпрос, така ли? Ами магията може да създаде такава заблуда, но не значи, че се е случило. Казах само, че е възможно. После ти изпусна следата и започна да ме разпитваш как може да бъде отменена смъртта. Това е съвсем различна тема, господарю.
— Как, жено! Как е възможно магията да създаде толкова мощна измама?
Тя намести дрипавото одеяло на раменете си.
— Смъртно заклинание, господарю.
Броган хвърли поглед към Лунета. Мънистените й очи се бяха втренчили в старицата, ръката й чешеше рамото.
— Смъртно заклинание. И какво по-точно представлява то?
— Ами не съм виждала екзекутиран, така да се каже… — Тя се засмя на шегата си — така че не мога да ти бъда достоверен свидетел, но ще ти кажа какво съм чувала, ако се интересуваш от информация от втора ръка.
Броган каза през зъби:
— Казвай!
— Да видим смъртта и да я познаем — това всички ние разбираме на душевно ниво. Разделянето на тялото от душата — или духът — разпознаваме като смърт. Смъртното заклинание може да имитира истинска смърт, като накара хората да повярват, че са видели такава, че са видели тяло без душа, и по този начин да ги убеди, че случилото се е било истина. — Тя поклати глава, като че това й се струваше едновременно удивително и скандално. — Много опасна стъпка. Изисква се да извикаш на помощ духовете, които да вземат при себе си духа на човека, докато се прави заклинанието. Ако нещо се обърка, духът на въпросния ще бъде захвърлен безпомощен в отвъдния свят — доста неприятна смърт. Ако всичко стане както трябва и ако духовете върнат даденото им на съхранение, съм чувала, че се получава, и човекът може да продължи да живее. А онези, които са присъствали на събитието, си мислят, че е умрял. Много е рисковано. Макар да съм чувала, че е възможно да се направи, до ушите ми не е стигало някой да го е правил в действителност. Така че може да е просто мълва.
Броган седеше спокойно на стола и се опитваше да подреди парчетата информация в главата си, като си припомняше едно по едно нещата, чути през деня, и онези, събрани от преди, търсейки правилните им места. Сигурно е бил използван трик, с който да бъде избегната справедливостта. Но тя не би могла да се справи без съучастници.
Старицата отпусна ръка на рамото на момиченцето и се обърна към вратата.
— Благодарим за топлината, господарю, но започнах да се уморявам от хаотичните ти въпроси. Имам по-важна работа.
— Кой може да направи смъртно заклинание?
Старицата спря. В бледосините й очи проблесна застрашително пламъче.
— Единствено магьосник, господарю. Магьосник с огромна сила и познания.
Броган на свой ред й отвърна със застрашителен поглед.
— А в Ейдиндрил има ли магьосници?
Бавната й усмивка придаде на бледосините й очи странен блясък. Тя посегна към джоба си под одеялото и хвърли на масата една монета, която се завъртя няколко пъти около оста си и накрая тупна пред него. Броган я изгледа и примигна неразбиращо.
— Зададох ти въпрос, жено, и очаквам отговор.
— Държиш го в ръката си, господарю.
— Никога не съм виждал подобна монета. Какво е изобразено на нея? Прилича на някаква величествена сграда.
— Да, господарю, така е — изсъска тя. — Това е развъдникът на спасението и гибелта, на магьосниците и магията: Дворецът на пророците.
— Никога не съм чувал за него. Какъв е този Дворец на пророците?
Старицата се усмихна с особената си усмивка.
— Попитай чародейката си, господарю. — Тя отново се обърна да си върви.
Броган скочи на крака.
— Никой не ти е дал разрешение да си тръгваш, беззъба стара вещице!