Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Излязох извън очертанията на града и открих още много Д’Харанци, които, независимо от чина и положението си, също падаха на колене, опираха чела в земята и започваха да пеят същото като братята си в града. Препусках с всички сили, за да мога да видя колкото се може повече. Нямаше дори един-единствен Д’Харанец, който да не е с опряно в земята чело и да не пее. Гласовете им отекваха над хълмовете и се връщаха обратно към града. Докато обикалях с хората си около тях, никой не ни обърна внимание.
Броган стисна устни.
— Това означава, че техният Господар Рал бъде тук.
Галтеро пристъпи на другия си крак.
— Да, генерале, наистина бъде тук. Докато Д’Харанците пееха, той стоеше на площадката на стълбите към главния вход и гледаше. И всички прекланяха глави пред него, сякаш бъде самият Създател.
Устата на Броган се изкриви в отвращение.
— Винаги съм подозирал, че Д’Харанците са езичници. Представяш ли си да се кланят на най-обикновен човек. И какво стана после?
Галтеро изглеждаше уморен. Беше яздил с пълна сила цял ден.
— Когато всичко свърши, наскачаха и започнаха да се радват и да се поздравяват, което продължи доста дълго. Бяха толкова щастливи, сякаш самият Създател ги бе благословил. Успях да измина около три километра в околовръст зад тях, преди виковете им да спрат. Накрая тълпата се раздели на две и към централния площад бяха понесени две тела. Всички притихнаха. За секунди изградиха клада и я запалиха. През цялото време, докато телата горяха, за да се превърнат накрая в пепел и пепелта бъде заровена, този Господар Рал стоеше на стълбите и гледаше.
— Успя ли да го видиш добре?
Галтеро поклати глава.
— Мъжете бяха подредени плътно един до друг и се страхувах да пробия между тях, за да не решат, че им прекъсвам церемонията.
Броган погали с палец кутийката си и отвърна замислено поглед.
— Разбира се. Не бих искал да рискуваш живота си в опит да видиш как изглежда този човек.
Галтеро се поколеба за миг.
— Съвсем скоро ще го видите лично, генерале. Поканен сте в Двореца.
Броган вдигна поглед.
— Нямам време за шегички. Трябва да тръгваме след Майката Изповедник.
Галтеро извади лист хартия от джоба си и му я показа.
— Когато идвах насам, заварих пред двореца доста голяма група Д’Харански войници. Попитах ги какво искат. Те ми дадоха това.
Броган разгърна листа и се взря в нечетливия почерк. „Господарят Рал кани всички благородници, дипломати и официални лица на всички страни да заповядат в Двореца на Изповедниците. Веднага.“ Той смачка хартийката в юмрук.
— Аз не отивам на аудиенции. Аз ги давам. И както вече споменах, нямам време за шегички.
Галтеро посочи с пръст към улицата.
— И аз си помислих така и казах на войника, който ми даде листа, че ще предам поканата, но че бъдем заети с наши си дела и нямам представа дали някой от двореца на Никобарезе ще има време да се отзове на поканата. Той отвърна, че Господарят Рал искал всички да присъстват на срещата. И че било по-добре да намерим време.
Броган махна с ръка, сякаш за да омаловажи заплахата.
— Никой нищо не може да ни направи тук в Ейдиндрил, задето не сме участвали в обществено мероприятие, имащо за цел да ни запознае с някакъв си новоизлюпен племенен вожд.
— Генерале, цялата Кралска улица е претъпкана от Д’Харански войници, пиле не може да прехвръкне. Всеки от дворците, както и административните сгради, са обградени. Войникът, който ми даде бележката, каза, че имали заповед да ни „ескортират“ до Двореца на Изповедниците. Допълни, че ако не се появим в най-скоро време, ще нахълтат при нас и ще ни измъкнат. Зад него стояли десет хиляди войници, които следели всяка наша крачка.
Тези мъже не са магазинери и фермери, които си играят на войници. Това са професионални бойци и имат доста категоричен вид.
Уверен съм, че ако бяхме в пълен състав, „Кръвта на братството“ щеше да се справи с хора като тях. Но в момента разполагаме само с шепа хора. Петстотин войници съвсем няма да са достатъчни, за да ни проправят път навън. Няма да извървим и двайсет метра, преди да ни застигнат мечовете им.
Броган хвърли поглед на Лунета, която стоеше до стената. Тя галеше и приглаждаше цветните си парцалчета и изобщо не обръщаше внимание на разговора им. Вярно, че имаха само петстотин мъже, но Галтеро забравяше Лунета.