Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Тя го погледна през рамо:
— От черния дроб е, господарю.
Броган примигна:
— Какво?
— Обичам суров черен дроб. Предполагам, че от това взеха да ми капят зъбите.
В същия миг се появи Галтеро и старицата и момиченцето се разминаха с него на вратата. Той поздрави с пръсти, опрени в сведеното си чело.
— Генерале, нося рапорт.
— Да, да, почакай само минута.
— Но…
Броган вдигна многозначително пръст към Галтеро и погледна Лунета:
— Е?
— Всяка дума бъде истина, генерале мой. Тя е като морско конче, което скача по повърхността на водата и я докосва само с връхчетата на пръстите си. Но всичко, което каза, бъде истина. Знае много повече, отколкото казва, но което каза, бъде истина.
Броган нетърпеливо махна на Еторе да се приближи. Мъжът застина пред масата, целият в слух, кървавочервената пелерина се завъртя около краката му.
— Генерале?
Броган присви очи.
— Струва ми се, че попаднахме на проклетник. Как ти се струва идеята да докажеш, че си достоен да носиш това наметало?
— Много бих искал да имам такава възможност, генерале.
— Заеми се с нея още преди да е напуснала сградата. Имам подозрения, че е проклетник.
— Ами момичето, генерале?
— Нима си сляп, Еторе? Тя без съмнение е роднина на проклетник. Освен това нали не искаме да излезе на улицата и да се разкрещи пред всички, че баба й е била хваната от „Кръвта на братството“. Другата, готвачката, засега ще пропуснем. Но за двете — кракът им не бива да стъпва на улицата. Пипнахме ги.
— Да, генерале. Ще се заема веднага.
— Искам да я разпитам в най-скоро време. Както и момичето. — Броган вдигна предупредително пръст. — Надявам се, ще се погрижиш да са готови да отговарят изчерпателно и вярно на всеки мой въпрос.
Младото лице на Еторе кимна с мрачна усмивка.
— Когато се изправите пред тях, генерале, ще признаят всичко. Кълна се в името на Създателя, че ще са готови.
— Много добре, момче, а сега изчезвай, преди да са излезли на улицата.
Щом Еторе изхвърча през вратата, пред масата нетърпеливо застана Галтеро, без да каже нито дума.
Броган се отпусна на стола и започна с далечен глас:
— Галтеро, ти, както винаги, се справи отлично. Свидетелите, които ми доведе, отговаряха на изискванията ми.
Тобайъс Броган бутна сребърната монета настрани, отвърза кожения ремък на кутийката си и изсипа трофеите си на масата. С нежни движения ги разстла, докосвайки някога живата плът. Всички парченца представляваха зърна от гърди — от левите гърди, най-близо до покварените сърца на проклетниците. Бяха оставени с достатъчно кожа, за да се види татуираното име. Това бяха само част от проклетниците, които бе разкрил. Най-важните сред най-важните. Най-ревностните последователи на Пазителя. Той ги премести едно по едно, зачитайки се във всяко от имената на проклетници, с които се бе справил. Спомни си всяко преследване, залавяне и инквизиция. При мисълта за светотатствените престъпления, които всеки от тях призна, че е извършил, го обзе неудържима ярост. Спомни си как справедливостта възтържествува над всеки от тях.
Но спечелването на наградата на наградите тепърва предстоеше: Майката Изповедник.
— Галтеро — каза той с тих, леден глас. — Надуших следата й. Събери хора. Тръгваме веднага.
— Мисля, че ще е най-добре първо да чуете онова, което имам да ви кажа, генерале.
Единадесета глава
— Бъдат Д’Харанците, генерале.
След като премести и последния от трофеите си, Броган затвори капачето на кутийката и вдигна поглед към мрачните очи на Галтеро.
— Какво те?
— Днес рано сутринта започнаха да се събират и си помислих, че бъде нещо. Това била причината за смута в града.
— Събирали се, казваш?
Галтеро кимна.
— Около Двореца на Изповедниците, генерале. Следобед по някое време всички започнаха да пеят.
Удивен, Тобайъс се наведе към полковника.
— Да пеят ли? Запомни ли думите?
Галтеро закачи пръст на колана си.
— Пяха цели два часа. Трудно бих забравил тази песен, при положение, че я повториха толкова много пъти. Всички коленичиха и опряха чела в земята, после започнаха да редят едни и същи думи: „Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.“
Броган тропна с пръст по масата.
— И всички Д’Харанци повтаряха това? Колко бяха?
— Абсолютно всички, генерале, и бъдат повече, отколкото предполагахме. Запълниха площада пред Двореца, който бъде изпъстрен с паркове и градини, после започнаха да се тълпят из околните улици. Човек не можеше да мине между тях, толкова плътно един до друг бяха подредени, сякаш всеки искаше да бъде колкото се може по-близо до Двореца на Изповедниците. По мои изчисления в Ейдиндрил бъдат около двеста хиляди, като повечето видях струпани около Двореца. Докато се събираха, всички в града изпаднаха в паника, защото не можеха да разберат какво става.