Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Във фоайето мадам Льоблан се усмихна самодоволно. Мъжът, когото очакваше, беше пристигнал. Беше пресметнала времето точно. Познаваше този мъж така добре, колкото една жена изобщо можеше да го познава. Мъжът прекоси с широка крачка елегантния салон. В негово присъствие обзавеждането изглеждаше прекалено женствено, прекалено крещящо. Салонът, който преди изглеждаше уютен, сега сякаш се беше смалил.
Никога не беше имала друг мъж като него, мислеше си мадам Льоблан. Нито веднъж, когато бяха заедно, той не се опитваше да я задоволи или поне да покаже обич към нея. Не, той беше мъж, който просто получаваше своето, наслаждавайки се на жената само за момента. Не беше мъж, който би се обвързал и все пак… все пак тя копнееше той да я обича, да има нужда от нея. Той беше мъжът, когото винаги бе желала. Той беше единственият мъж, който можеше напълно да я задоволи. Джайлс беше добър наистина, но беше джентълмен и даже когато правеше любов, си оставаше аристократ. А този мъж можеше да я задоволи. Този мъж можеше да го направи, но досега не беше показал, че се интересува от някой друг, освен от себе си.
Мадам Льоблан се загледа в силното му, гъвкаво тяло, което се приближаваше към нея, докато сините му очи бързо оглеждаха стаята. Винаги се държеше като див звяр, какъвто беше всъщност. Въпреки това беше образован и когато пожелаеше, можеше да се държи като джентълмен. Със светлата си коса и мускулестото си тяло приличаше на силен, изгладнял млад лъв, който е излязъл да ловува, но тази вечер тя щеше да опитоми лъва. Най-сетне щеше да почувства котешките нокти, мислеше си мадам, разкъсвана от ревност. Какво толкова го привличаше към малката червенокоска? Та тя не беше нищо друго, освен една малка уличница, която си придаваше голяма важност. Е, скоро щеше да го научи.
— Джейк, chere — измърка мадам Льоблан, щом високият мъж спря пред нея.
— Изглеждаш хубава както винаги, Бела, а от изражението ти разбирам, че си все същата сметкаджийка.
Мадам Льоблан се намръщи, след това му се усмихна свенливо.
— Винаги пестиш комплиментите си, Джейк, нали?
— Само когато се налага, скъпа — разсмя се Джейк. — А сега…
— Мислех, че ще се завърнеш по-рано — рече тя, като го поведе към една маса и му наля чаша шампанско.
— Намери ли дрехите, Бела? Нямам много време. Откакто се завърнах, не ми остава много време. Едва сега успях да дойда насам.
— Значи не си бил на кораба?
— Не. Защо?
— Мисля, че имам една малка изненада за теб.
— Проклятие, Бела! Не ми трябват никакви изненади.
— Ще прекараш ли нощта с мен, Джейк?
— Нямам време. Знаеш го много добре.
— Просто ме използваш, за да купиш дрехите за онази жена, Александра.
Джейк се намръщи, а изражението му стана заплашително. Льоблан усети, че е отишла твърде далеч. Джейк имаше дяволски нрав. Беше убивал мъже, които бяха предизвикали гнева му.
— Съжалявам, Джейк. Просто не успявам да сдържа ревността си, когато си с друга жена.
Изражението му се смекчи почти незабележимо.
— Ти никога не си била истински ревнива, Бела. Защото в живота ти има само една личност, за която си загрижена и това си ти. Не се мъчи да ме убеждаваш в противното. Прекалено дълго се познаваме и знаем много един за друг.
Мадам Льоблан нацупи хубавите си устни.
— Защо не вземеш мен, вместо онази…
— Отивам в Тексас, Бела, и то завинаги. Мястото ти не е там. Там е твърде диво. А ти харесваш всичко това и имаш нужда от него — очите му огледаха богатия салон.
— Значи не мога да променя нищо, защото съм квартеронка, родена в Ню Орлиънс?
— Не, но си направила доста. А сега, с тези спекуланти бизнесът ти процъфтява, нали? Те не знаят, че си квартеронка, нали, Бела?
— Защо трябва да го знаят? — сви рамене мадам.
Джейк кимна и се усмихна иронично.
— Няма да им кажеш, нали, Джейк? — неспокойно попита тя.
— Не. Заминавам за Тексас. Ще мине доста време, преди да се върна.
— Мога да се справя в Тексас — нацупи се отново Льоблан. — Не искаш да се ожениш за мен, защото съм квартеронка, но мога да мина за бяла и ти го знаеш. Аз съм по-хубава и по-способна от всяка бяла жена, дори от тази Александра. Можех да отида на север, както направиха други квартеронки. Нямаха голям избор, след като покровителите им отидоха да воюват. Но аз останах, Джейк. Останах да чакам кога най-сетне ще разбереш колко добре се чувстваме заедно.