Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Уелингтън вдигна рамене.
— Нека предоставим това на Виолет. Ако тя се съгласи, аз нямам нищо против. За мен са важни единствено сведенията, които тя може да ми даде.
— Ще изпратя Сандерсън да я доведе. — Джулиън отиде до вратата и даде съответната заповед на бригадния майор, после се върна в кабинета. Главнокомандващият беше застанал до отворения прозорец и се вслушваше в обърканите шумове, които долитаха откъм Бадахос.
— Ще им дам време до утре. Ако не успея да ги измъкна от града, ще издигна няколко бесилки на главния градски площад — заяви с безизразен глас той. — Ще се наложи да обесим няколко разбойници, за да вразумим останалите.
— Войниците ще бъдат в ужасно състояние, сър.
— О, да, знам. Деморализираш, махмурлии и засрамени. Обсадата е неприятна работа, Джулиън.
— Най-неприятната — съгласи се мрачно полковникът и отпи глътка вино.
Сандерсън се върна само след няколко минути с вестта, че Ла Виолет не е в квартирата си и е взела коня си от обора.
— Ами ако ни е напуснала? — Уелингтън погледна полковника с високо вдигнати вежди.
Джулиън поклати глава.
— Не, тя не е от хората, които се отказват лесно от замисленото. Освен това чух как обеща на огромния си телохранител да го чака в Елвас. — Той остави чашата си на масата. — Отивам да я търся.
На излизане той се постара да скрие тревогата си от мисълта, че Тамсин би могла да отиде пак в Бадахос. Не можеше да си представи, че тя би сторила нещо толкова глупаво, но Виолет живееше според собствените си закони, неразбираеми за обикновените хора. Най-неприятното в цялата тази работа обаче беше, че той не разбираше защо беше толкова загрижен за нея. Тя беше превърнала живота и кариерата му в хаос и манипулираше чувствата му със същата лекота като физическите му реакции. Въпреки това той трябваше да бъде сигурен, че не и се е случило нищо лошо.
Намери я пред палатката си, заобиколена от офицерите му. Цезар беше вързан наблизо и пощипваше от оскъдната трева.
— О, ето ви и вас, милорд полковник! — Тамсин го дари със слънчева усмивка. — Исках да ви помоля нещо, затова ви потърсих, но попаднах на щаба ви. Добин беше така любезен да ми направи чай. — Тя все още държеше в ръката си емайлирана чашка.
— Много мило — промърмори сухо Джулиън. — Е, господа, нямате ли си друга работа тази сутрин, та сте се събрали около чайника?
— Тъкмо разговаряхме за положението в Бадахос — обясни бързо Тамсин, когато събеседниците й скочиха. — Капитан Фробишър ми разказа какво е направил с момичето, което успяхме да спасим тази сутрин. А останалите офицери ми описаха как залостили здраво вратите на един манастир, за да не нахлуят пияните войници. Подслонили там десетки жени и се върнали в лагера, за да си починат.
Джулиън веднага съжали за сарказма си, защото видя изтощените лица на офицерите си.
— Извинете ме — проговори той с бързата, неустоима усмивка, която му носеше прошка още от детството му. — Малко съм объркан, но не исках да бъда несправедлив.
— Всички сме малко объркани — отговори с уморена усмивка Франк. — Питахме се дали ще ни се отдаде да върнем хората в лагера, като съберем десетина подофицери.
— Първо си починете. Тази вечер ще направим първия опит. Надявам се дотогава да са затъпели от пиене и да са загубили желание за съпротива. — Той се обърна отново към Тамсин: — Уелингтън желае да говори с вас, Виолет. Бихте ли дошла с мен?
Макар че думите му прозвучаха по-скоро като заповед, Тамсин се усмихна дружелюбно и отговори с дяволито смигване:
— Много се радвам, че ми позволявате да дойда с вас, милорд полковник. Вече неколкократно съм ви го казвала.
Джулиън стисна здраво устни, за да не изкрещи, ясносините му очи изпущаха гневни искри. Наобиколилите ги мъже едва успяха да скрият усмивките си.
— Позволете да ви помогна да възседнете коня си, мадам — предложи услугите си Франк, преди Джулиън да е успял да се овладее. Той преплете ръцете си, Тамсин стъпи на дланите му и се метна на седлото, без дори да му благодари.
Тя взе юздите, вдигна високо едната си вежда и се обърна към кипящия от гняв полковник:
— Готова съм да ви придружа, сър.
Без да каже дума, Джулиън обърна коня си и препусна по тясната пътечка между палатките. Тамсин махна весело на офицерите и го последва.
Двамата минаха по понтонния мост и се отправиха към задния вход на главната квартира. Джулиън изкачи стълбището, без да говори.
— Сам ли е перът, Сандерсън?
— Тъй вярно, сър. Лорд Марч си отиде само преди няколко минути.
— Много добре. — Полковникът почука и отвори вратата, после бутна Тамсин да влезе пред него.