Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Тя заемаше ъгловия кабинет, чиято обстановка беше съвсем различна от тази в офиса на Харди. Имаше няколко меки стола и канапе, стара дървена масичка за кафе, маса за компютър със стол, но липсваше бюро. Вместо с дъбов паркет, подът бе застлан с мокет с цвят шампанско. Едната голяма стена бе украсена с плакати на стари филми в евтини рамки — „Казабланка“, „Отнесени от вихъра“, „Гражданинът Кейн“. Другата, до вратата, бе покрита с рафтове, където държеше юридическите си книги. На една от полиците бяха подредени реликви, посветени на паметта на Дейвид Фрийман — имаше празна бутилка от шампанско „Ла Гран Дам“ запазена от деня, в който й беше направил предложение за женитба, една или две снимки на двамата на палубата на „Алта Мира“ в Саусалито на фона на проблясващия залив, ръчно изработено синьо-червено стъклено шише от парфюм, някои еротични, ако не и откровено порнографски порцеланови изделия от Китайския квартал, чист пепелник с незапалена пура и списък на залаганията от конните състезания Краун Руум във Феърмонт. Кабинетът имаше шест прозореца, с четири повече от прозорците на Харди. В късния следобед стаята бе изпълнена със златиста светлина.
Той внимателно затвори вратата след себе си и остана прав.
— Заета ли си?
Тя седеше пред компютъра си и работеше.
— Реших, че поне малко имаш право. Щом името ми фигурира в названието на фирмата, трябва да поема част от товара.
Той придърпа един от разтегателните столове, разтвори го и се настани на него.
— Това наистина е смешно, защото аз пък реших, че не съм прав. Фирмата всъщност е печеливша. Държах се като задник. — Той направи неопределен жест. — Ако не искаш да работиш, заслужила си това право. — Изчака един момент. — Как се чувстваш?
Тя се обърна с лице към него.
— Добре съм. Мисля, че ако бях продължила с тези упражнения, щях да се самоунищожа. А може би точно това се опитвах да направя. Сигурно съм най-силната жена на моята възраст, която познавам, само че на никой мъж не му стиска да го провери. — Усмивката й угасна. — Обаче нещата не опираха до физическа сила, нали? Бяха куршумите.
— Бяха куршумите — съгласи се Харди.
Настъпи мълчание. За няколко секунди лицето на Джина изобрази последователно мъка, желание за отмъщение и съжаление. Миналата година тя бе убила човек и инцидентът я беше разтърсил.
— Та какво те води насам? Ако си искал само да ми се извиниш — много мило, но не е нужно.
— Не е само това. Става въпрос за Ейми.
Той описа на Джина накратко събитията, довели до тазсутрешното фиаско в съда за непълнолетни, и когато свърши, на лицето на Джина се изписа тревога.
— Сключила е сделката, преди клиентът й да е дал съгласието си?
— Точно така. — И добави. — Възможно е да й се е сторило, че той го е дал.
— Но как? Да не би да е подписал писмено изявление?
— Не, не мисля. Снощи тя ми се обади и каза, че работата е уредена. Сигурна.
— Но после нещата са се обърнали?
— В последната минута, в съдебната зала. — Харди сви рамене. — Случва се.
— Не толкова често, колкото си мислиш, стига да си свършиш работата както трябва. Значи така. И какво искаш да направя аз?
Настъпи пауза.
— За Ейми? Нищо. Обаче за мен. Няма да ми е излишен съвет. Като управляващ партньор всъщност се предполага, че аз съм допуснал нещата да се объркат. Знаех, че клиентът й не е подписал нищо. Мислех, че мога да се доверя на преценката й. Това беше достатъчно безотговорно от моя страна, но има и нещо повече.
Роук наклони глава.
— Какво по-точно?
Харди се поколеба как да отговори.
— Сигурно си спомняш, че бащата на Ейми почина преди няколко месеца. Оттогава тя е… доста разсеяна. Работата й куцаше и днешният проблем е най-доброто доказателство за това. — Отново направи пауза. — Не мога да престана да си внушавам, че отчасти вината е моя. Може би трябваше да се намеся по-рано, както и в три-четири от останалите й дела. Главното обаче е, че тя се отнесе несериозно към живота на момчето и вероятно не чувства, че в това има нещо нередно, защото се отнася несериозно и към собствения си живот.
Роук се облегна назад в стола си и изпусна дълбока въздишка.
— Хората не вършат нещата току-така, Диз. Смяташ ли, че тя е достатъчно компетентна? Имам предвид в правния смисъл?
— Не знам. Тя е много умна. Но единствената светлина на хоризонта, ако можем да я наречем така, е че някак си е успяла да заблуди родителите, които плащат сметките, че още от началото планът й е бил такъв — да се преструва, че е съгласна на сделката, за да задържи Андрю в системата за непълнолетни.
— Което, предполагам, не е вярно?