Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Когато стигнаха колата му, Бари й отвори вратата и тя се наведе, като се боеше да не колабира върху седалката. Когато потеглиха на заден, фаровете осветиха сградата пред тях, после пробягнаха по третата кола.
Проследявайки светлинния лъч зад натежалите си клепачи, Ейми рязко се изправи:
— Чакай малко! Спри!
— Какво? — Бари натисна спирачката.
Преди колата да спре напълно, Ейми отвори вратата и излезе със залитане. Падна веднъж, удари си коленете, после стана и отново тръгна.
— Какво правиш? — извика след нея Бари, който още седеше зад волана.
Тя се обърна и посочи.
— Насочи фаровете до колата, там, до стената. — Ейми се отправи към тъмната безформена купчина на паважа срещу сградата. Когато фаровете я осветиха, тя доби очертания, Бари я настигна тичешком.
— Боже господи!
Тялото бе облечено в бизнес костюм и тренчкот. Лежеше изкривено настрани, като сега лицето ясно се виждаше. Под главата му се бе образувала тъмна локва, но Ейми не бе в състояние да обърне внимание на другите подробности. Стоеше като вкаменена, неспособна да откъсне поглед от страшните, празни втренчени очи на жертвата.
Мъртвият беше Алън Боскачи.
ВТОРА ЧАСТ
12
— Извинете, случайно да сте господин Харди?
Сдържайки раздразнението си, той се опита да бъде учтив със сладката млада келнерка. Беше неговата неприкосновена вечер и заедно със съпругата си поглъщаше най-вкусното пиле на света в кафе Зюни. Всички от обкръжението му знаеха, че сряда вечер е посветена изцяло на Франи и е единственото време през седмицата, когато не биваше да го безпокоят по никакъв повод. Дори не си взимаше клетъчния телефон и пейджъра. Той остави вилицата, избърса устата си със салфетката, кимна и се насили да се усмихне любезно.
— Това е името ми, да — отвърна той.
— Търсят ви по телефона.
През ума на Франи мина същата мисъл като на Харди — че трябва да е някое от децата и че щом прекъсваха специалната им вечер, значи се беше случило нещо извънредно. Тя вече се надигаше от стола си, когато келнерката добави:
— Някоя си Ейми Ву.
Облечен в униформата си, Глицки се бе запътил към кордона от полицейски коли, заграждащи паркинга, когато внезапно спря, смени посоката и се отправи към една унила групичка хора, скупчила се до будката на пазача под светлината, която хвърляше близката улична лампа. Кимна на всички и се обърна към Харди и Франи:
— Какво правите тук вие двамата?
Харди посочи към заграждението, което гъмжеше от полицаи.
— Помолиха ни да не си тръгваме, докато не разговарят с нас. Така че чакаме. — Той се извърна. — Нали помниш съдружничката ми Ейми Ву. — Харди направи пауза, преди да продължи. — Тя е открила трупа.
Ву, която с мъка пазеше равновесие, пристъпи напред и подаде ръка на Глицки.
— Радвам се да ви видя отново, сър.
Глицки задържа ръката й и я изгледа изпитателно.
— Пила ли сте?
— Да, сър — отговори тя. — Няколко питиета при Лу Гърка. Двамата с Бари. Но вече сме добре.
Мъжът се представи — Бари Хес, и добави, че той е позвънил на 911. Глицки тръгна към тълпата, заобикаляща трупа, но се сети нещо и спря.
— Някой разпита ли ви вече? — попита той Хес и Ву. Като хората, открили тялото, навярно ги очакваше дълга нощ в стаята за разпити на полицейското управление.
— Не, сър — отвърна Хес.
— Ще се опитам да изпратя някого при вас колкото може по-скоро — обеща Глицки. После каза на Франи: — Разбирам присъствието на съпруга ти, той си умира за такива шоута, но ти какво търсиш тук?
Тя се усмихна насила:
— Специалната ни вечер.
— О, да, разбира се. Моментът едва ли би могъл да е по-подходящ — каза Глицки. — Добре ли си?
Франи кимна.
— Може би ще ни е по-удобно да изчакаме в колата.
Глицки махна с ръка към колата на Харди.
— Вървете. Сега ще пратя някого.
След като сержант Белу я разпита накратко — Ву обеща да отиде на другия ден в Съдебната палата, за да даде по-подробни показания — повече нямаше желание да остава с Бари. Но за Франи бе очевидно, че младата жена, разтърсена от убийството и все още много пияна, не иска да бъде и сама. Затова покани Ву да пренощува у тях. На другия ден Дизмъс щеше да я закара на паркинга, за да прибере колата си.
Докато пътуваха към къщи, Ву изпадна в мъртвешки сън. Наложи се да я събудят и Франи да я придържа по пътя към къщата, докато Харди обикаляше квартала — всекидневен ритуал — в търсене на място за паркиране. Когато се прибра, Ву отново беше заспала — Франи й беше постлала разтегателния диван във всекидневната зад кухнята.