Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Беше за предпочитане, а и по-забавно, да печелиш лесни пари, като сключваш сделки. Можеше да плуваш на повърхността на нещата и да не ги взимаш много присърце — по-дяволите, изобщо да не ги взимаш присърце. Да се смееш, докато кожата на лицето ти те заболи и проклет да си, ако допуснеше проблемите на клиентите ти да те засегнат лично. Просто оправяш техните каши.
Въпреки това Харди никога не забравяше, че удоволствието е толкова ефимерно и питателно колкото захарен памук и обикновено оставяше горчив вкус в устата ти. И че парите често миришеха лошо.
Досега избягваше да погледне истината в очите, но веднъж направил го, вече не се изненадваше, че пие толкова много. Ясно осъзнаваше докъде можеше да стигне, ако продължаваше така. Картината не беше красива. Край вече. Беше толкова грозно, че слава Богу, беше накарало Франи да се разплаче.
Може би беше време да се ангажира отново, да си позволи да чувства, да го е грижа.
Вдигна глава и се усмихна накриво.
— Значи втори адвокат. Какво мислиш?
Роук кимна:
— Отива ти.
Ейми Ву не можеше да си представи как ще се появи в офиса на Сътър Стрийт и ще погледне в очите Дизмъс Харди и останалите колеги — не и след унижението, на което я беше подложил Алън Боскачи. Първо я остави да чака почти два часа, после я осведоми, че вече е подал молба за процедура 707 по случая Бартлет, за да бъде обявено момчето за възрастен.
Надявал се, че осъзнава какво е направила, и не бивало да храни никакви илюзии относно по-нататъшното развитие на нещата. О, и между другото, ако някога отново би поискала да комуникира с него по някакво дело, трябвало да го направи в писмена форма, като лично положи подписа си. И нямал предвид имейли. Такава щяла да бъде за в бъдеще и политиката на всички заместник областни прокурори от офиса му. Край на глупостите и залъгалките.
Разстроена, едва сдържаща сълзите си, тя пресече Брайънт и мина по дългия, ухаещ на урина коридор, свърталище на лихвари, които даваха заеми за пускане под гаранция, после слезе по тъмното стълбище, водещо към заведението на Лу Гърка. Седна на бара и веднага си поръча водка.
Никакви „Космополитън“ днес. Никакви украсени с финтифлюшки коктейли. Беше тук, за да се напие истински.
Към пет и половина, когато ресторантът се препълни, Ейми до голяма степен бе успяла да удави грижите си в алкохол. Това заведение бе Меката на адвокатите и ченгетата, които работеха в Съдебната палата, а неволите на Ейми по случая с Андрю Бартлет бяха нищо в сравнение с лайната, в които бе затънал заместник-началникът на полицията Глицки заради историята с ЛеШон Броуди.
В ранния следобед Броуди вече бе отнел живота на седмина заложници, по един на всеки двайсет минути, докато местните ченгета и магистралният патрул се караха чия е юрисдикцията да му предостави хеликоптер, който да го откара до летището в Сакраменто. Броуди очевидно бе успял да убеди властите да му осигурят оттам самолет до Куба. Полицейски снайперист го беше застрелял право в челото, когато беше пристъпил извън крайпътния ресторант, докато хеликоптерът го очакваше със запален мотор и въртяща се перка.
И двата телевизора в бара не предаваха нищо друго през последните няколко часа, а през това време плюсовете и минусите на полицейската стратегия подклаждаха безкрайна, разгорещена дискусия сред клиентелата.
Докато се стъмни, Ейми бе изпила шест водки мартини и беше готова да се прибере вкъщи, за да поспи. Но един напорист и отракан млад адвокат на име Бари се бе оказал по-упорит от останалите й ухажори и, прегърнал я през рамо, закрачи с нея към изхода.
Когато се озоваха навън в тъмната като рог нощ, той ненадейно я целуна. Двамата се отправиха надолу по алеята. Тя потръпна от хлад и се сгуши в сакото на костюма си. Вече му бе казала, че не е в състояние да шофира, но той й отвърна, че е достатъчно трезвен и ще я закара. Беше паркирал там, където и тя. Където паркираше всеки посетител на Съдебната палата, в края на алеята. Паркингът бе широк, от двете му страни се издигаха триетажни сгради и ограждаха пространството. През делничните дни всяко местенце бе заето, а сега се виждаха само три коли — тази на Ейми до близката сграда, после колата на Бари и още една, паркирана в по-далечния край. Една улична лампа до пустата будка на пазача хвърляше сноп светлина върху целия паркинг, като само ъглите тънеха в дълбока сянка.