Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Харди не можеше да заспи. Доста след полунощ той се измъкна тихо от леглото, нахлузи чифт сиви домашни панталони и слезе долу.
Мъждивата крушка от петнайсет вата над печката осветяваше слабо тъмната кухня. Харди отвори хладилника и започна да изучава съдържанието му. Онова, за което копнееше, бе малко алкохол, за да спре безкрайния поток от мисли, блуждаещи в мозъка му. Днес беше дръпнал дълга следобедна дрямка, беше пропуснал обичайната бутилка вино на обяд, а вечерята му беше прекъсната. Пияното състояние на Ву, откъртила на разтегателния диван, и липсата на интерес от страна на Франи към чашката преди лягане го бяха накарали да се въздържи от питие, когато се бяха прибрали.
Чашката преди лягане. Добрата стара, невинна малка чашка преди лягане.
Може би трябваше да си я налее сега — два пръста джин с ментовка върху натрошен лед. Щеше да му помогне най-сетне да заспи. А само Бог знаеше колко много се нуждае от сън, ако искаше да бъде трудоспособен на сутринта. Ако сега пийнеше едно малко, щеше да се събуди освежен, готов за предизвикателствата, които щеше да му поднесе новият ден.
А с убийството на Боскачи се очертаваха наистина сериозни предизвикателства.
Но нещо го възпря да отвори фризера и да извади леда.
В кухнята държаха трикрако столче, което Франи използваше, за да достига високите полици. Изведнъж Харди се намери седнал на него — вратата на хладилника още зееше отворена — наведен напред, с лакти, опрени на коленете.
На смътната светлина от крушката над печката и от хладилника той вдигна ръце и заразглежда дланите си. Не трепереха. Като затвори очи, Харди въздъхна шумно.
— Сър? Наред ли е всичко? — фигурата на Ву, застанала на прага, имаше призрачни очертания. Боса, увита в дебелото, подплатено с вата одеяло, предоставено й от домакинята, тя пристъпи напред.
Харди я погледна и вдигна ръка за поздрав.
— Опитвам се да взема важно решение — да си устроя ли среднощна закуска или не. Ти гладна ли си?
— Първо имам нужда от аспирин. Намира ли ви се?
— Разбира се. — Харди се протегна към най-горното чекмедже вдясно до хладилника, където държеше запасите си, така че шишенцето да му бъде под ръка сутрин заедно с кафето и да не се налага да изминава разстоянието до банята.
— Колко таблетки искаш?
— А каква е границата, разрешена от закона? — отговори тя с въпрос.
— Впечатлена съм, сър. Не знаех, че умеете да готвите.
— Всъщност не умея. Без този черен тиган щях да съм загубен. Знам всичките му тайни и много го ценя. Никога не го мия със сапун, само малко сол, после го забърсвам с кърпа. По него не залепва нищо. Наистина е вълшебен.
Харди бе измъкнал наслуки един от хавлиените халати на дъщеря си и Ву го беше облякла, за да се нахрани. Двамата седяха на масата в трапезарията и унищожаваха един доста течен омлет, приготвен от четири яйца, салам, артишок и сирене „Чедар“. Към него — квасен хляб и по чаша горещ нескуик.
Харди бе затворил вратата към кухнята, за да не събуди семейството си, но въпреки това шепнеше.
— И ако обичаш, престани с това „сър“. Разбирам, че августейшата ми персона внушава страхопочитание, но повярвай ми, под тази достолепна външност бие сърце на ученик.
Ву не успя да сдържи усмивката си.
— Аз имам затъпяващо главоболие, а вие — сърце на ученик. Не искате ли да се разменим?
— Не, благодаря. Но това ще си остане нашата малка тайна. — Харди откъсна залък хляб и го натопи в разтопеното сирене. — Та по повод на тигана. Майка ми го наследила от нейната майка и ми го подари, когато заминах да уча в колеж.
— Обзалагам се, че й е липсвал.
— Не задълго. — Харди ровеше в яйцата си с вилицата. — Моите старци загинаха и двамата още през първата ми година в колежа. Самолетна катастрофа.
— Много съжалявам. Не знаех.
— Е, оттогава мина много време. Вече съм го преодолял.
Ву притвори очи, борейки се с махмурлука, после бутна чинията си настрана.
— Наистина ли?
— До голяма степен. Понякога са ми нужни огромни усилия, за да си спомня дори как изглеждаха. А гласовете им съм забравил напълно. За това ми е мъчно най-много, щеше ми се да бях запазил някакъв спомен за гласовете им. Но понякога ги чувам.
— Мога ли да попитам колко време ви беше нужно? Имам предвид, докато отново се почувствате нормално?
— О, известно време. Със сигурност повече от четири месеца — Харди срещна погледа й.
Ву примижа няколко пъти.
— Не преставам да си втълпявам, че трябваше да направя нещо. Нещо, което баща ми би одобрил.