Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Само дето областният прокурор ще загуби доверието си във фирмата ни.
— Колко дребнаво — обади се Фарел от другия край на стаята, където се беше разположил на канапето, и сви рамене. — Но може би и без това никога не ни е имал доверие. Не забравяй, че сме адвокати на защитата, само на една крачка по-напред в еволюцията от плаващото водорасло.
— Толкова ли е зле? — Харди разбираше от шега, но този път не му беше забавно.
— Е, технически погледнато, не чак толкова. Понеже се каним да помогнем за преизбирането на Джакман, сме негови хора, или поне в скоро време ще бъдем. След няколко месеца всичко ще отшуми и ще ни се доверяват както досега, което — не се самозалъгвай — пак е далеч от световния рекорд. Междувременно Ейми ще накара Норт да повярват, че е новата Клара Дароу4, която изтръгва победата от челюстите на обвинението.
— Превъзходно — Харди бутна стола си назад, опря лакти на облегалките и разпери пръсти пред устните си.
— Значи крои да измами хората, които й плащат?
— Които плащат на нас, искаш да кажеш. Продължавай да мислиш за финансовата страна и ще се почувстваш по-добре.
— Няма да се почувствам по-добре. Не искам да ми плащат, за да лъжа клиентите си.
— Е, за щастие, клиентите не са твои, а на Ейми.
— Противоречиш си, Уес. Излиза, че когато става дума за плащане, Норт са наши клиенти, а когато става въпрос да бъдат измамени, значи са клиенти на Ейми.
— Навлизаш в моята специалност, усъвършенствана в дългогодишни дебати. Отговори, скроени така, че да оправдават всякакъв курс на действие. — Фарел пусна една усмивка. — Скромен талант, но ми е помагал в трудни времена. И какво искаш да кажеш с това, че не искаш да ти плащат, за да лъжеш? Мислех, че тъкмо за това ни плащат.
Харди вдигна ръка.
— Достатъчно, Уес, ясно ли е?
Усмивката му угасна.
— Ясно. Та какво ще прави сега Ейми?
— Първо, искам да отиде при Боскачи и да му се извини лично. Да му каже истината, а именно, че момчето е решило на своя глава да не признава.
Фарел се облегна и кръстоса крака.
— Защо мислиш, че го е направил?
Харди не отговори веднага.
— Той е млад. Осем години навярно му изглеждат като цял живот. Затова е направил такъв избор. — Той въздъхна. — Но много скоро ще се опомни.
Инспектор сержант Пат Белу слезе от асансьора на четвъртия етаж в Съдебната палата. Беше го взела от фоайето заедно с партньора си Линкълн Ръсел, елегантен чернокож инспектор в средата на трийсетте. В тесния асансьор с тях се бяха натъпкали поне още десетима граждани, най-малко един от които отчаяно се нуждаеше от хубав душ, нови дрехи, четка за зъби, може би някой промишлен дезинфектант и с положителност от дезодорант. От много дезодорант.
— Това бе най-дългото ми пътуване с асансьор в живота — оплака се Белу, когато вратата се затвори след нея. — Трябваше да арестуваме този тип като заплаха за здравето на околните.
— Нямаме право, докато не убие някого — каза Ръсел.
— Ние сме отдел „Убийства“. Първо трябва да убие някого. Такива са правилата.
— Хм, бих казала, че едва не уби мен. Това трябва да се брои. Всеки, който пътува с него до последния етаж, е в смъртна опасност.
— Можем да го пипнем на път за надолу — предложи Ръсел.
Белу изпусна дъх през устата си и разпръсна с ръка въздуха пред носа си. Тя беше трийсетгодишна, висока и стройна жена с характерна външност — малко тежка челюст, стари, избледнели белези от акне по лицето. Но голямата й уста винаги беше готова за усмивка, а дългата й до раменете коса, с един нюанс по-светла от мръснорусо и вечно разрешена, подчертаваше хубавите й сини очи.
Инспекторите свърнаха по коридора, но Белу внезапно спря, като дръпна партньора си за ръката.
— Глицки — рече тя. — Трябва да се видя с него.
Ръсел каза, че ще я придружи и двамата се върнаха при двойната врата във фоайето с асансьорите, която водеше към административните офиси. Тя тъкмо питаше рецепционистката във външния офис дали е възможно да размени няколко думи със заместник-началника, когато самият той изникна отнякъде в дъното. Надянал обичайната си намръщена физиономия, Глицки бе придружаван от сержант в униформа, на чиято табелка с името се четеше „Паганучи“. Тя го заговори веднага.
— Сър? Сержант Белу. Отдел „Убийства“.
Глицки, видимо уморен, я прекъсна.
— Бързам за среща — каза той. — Ако искате, оставете съобщение на Мелиса и когато се върна, ще го прочета.
— Да, сър. Но то е съвсем кратко. Тед Рийд.
— Тед Рийд?
— Братът на Елизабет Кеъри. Езерото Елсинор.
4
Прочута адвокатка феминистка от началото на XX век — Бел.прев.