Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Да.
— Значи продължава да лъже клиентите си?
Харди се усмихна слабо.
— Мисля, че по-точната дума е „забаламосва“. Но истината скоро ще излезе наяве, ще видиш. Боскачи ще изиска 707, преди да се е усетила. И ако загуби и там, което е много вероятно, защото не само е притисната от тежестта на доказателствата, но и съдията вече я е намразил, тогава момчето ще бъде обвинено в убийство в качеството си на възрастен. Струва ми се, че трябва да се намеся и да я отстраня. Това ще заглади лошото впечатление, което е оставила у Боскачи и у съдията. Макар че клиентите, които плащат, в момента смятат Ейми за гений. Ако я махна, може би ще се откажат от услугите ни. Може би и тя ще напусне. Споменах ли за хонорара? Сумата е шестцифрена и не е за изпускане.
Роук скръсти ръце на гърдите си, извърна се на стола си и се загледа през един от прозорците. Най-после каза:
— Ако не ме лъже паметта, 707 не се занимава с доказателствата, нали? Става дума само за това дали едно дете може да бъде рехабилитирано в системата за непълнолетни или трябва да бъде наказано като възрастен. Така ли е?
Харди кимна.
— Добре тогава. А какво е съдебното минало на Андрю?
— Нищо, за което си заслужава да се говори. Кражба на кола, малко общественополезен труд, глоба. Изтрито от досието му.
— Добре — Роук размисли за миг. — В такъв случай може би тя ще се справи. Съдът не може да реши, че момчето вече е закоравял престъпник и трябва да прекара остатъка от живота си зад решетките. Възможно е да го отърве.
— Възможно е. — Но Харди си имаше своите съмнения. Той знаеше по-добре от Роук, че последният от петте критерия, за да се определи дали обвиняемият е по закон непълнолетен или възрастен, е тежестта на обвинението, а какво можеше да бъде по-сериозно от убийство. Само заради това Харди смяташе, че 707 е обречено на провал. Той прокара ръка по бузата си. — Не искам да я отстранявам, Джина, и Бог ми е свидетел, още по-малко искам да я уволня. Но още от самото начало ориентацията й беше погрешна, а сега, особено след като преговаря с Боскачи, той ще иска да я унищожи. — Облегна се, кръстоса замислено ръце, обходи с очи прозорците, после внезапно се обърна към Роук, с лице, осенено от идея. — Ами ако й кажа, че искам да се включа като втори адвокат?
Роук размисли.
— Тя може да откаже и дори да напусне. Ами твоите часове отгоре на нейните? Ще се съгласят ли клиентите на това?
— Не ме е грижа за моите часове — каза Харди. — Няма да искам да ми ги заплатят. Да поправя щетите, нанесени от Ейми, е по-важно за фирмата от моя хонорар, не мислиш ли?
Роук се усмихна и каза меко:
— Няма нужда да питаш мен, но това не ми звучи типично за управляващия партньор, когото познавам и обичам. Напоследък си доста загрижен за хонорарите, не само за твоите, но и за тези на някои от партньорите.
— Туш — призна Харди с усмивка.
Роук се върна на деловата страна.
— И все пак тя може да напусне. Да го приеме като признак на недоверие.
— Освен ако не се чувства гузна, че се е провалила. Струва ми се по-вероятно да приеме, особено предвид натиска, на който е подложена, и да е благодарна, че не я уволняваме.
Роук, която бе започнала да узрява за идеята, кимна.
— Добре. Разбира се, можеш да кажеш, че като управляващ партньор искаш да следиш случая по-отблизо. Не би могъл да допуснеш нова грешка. Какво би ти отговорила? Не?
— Може би.
Но Роук поклати глава.
— Разбира се, обаче не ми се вярва. Мисля, че ще ти е благодарна, задето си й предложил. При положение, че приеме, как смяташ да процедираш?
Харди се наведе напред, внезапно въодушевен от перспективата.
— Виждам нещата така. Аз ще се заема с доказателствата, докато тя оспорва критериите за рехабилитация на 707. По този начин, дори да загубим делото, ще бъдем по-силни на процеса за възрастни. Освен това, между нас казано, ако личните й проблеми надделеят, аз вече ще съм на борда. Клиентите ще ме познават. Това е отлична застраховка. — Той наведе глава за миг, поразен колко убедително звучат собствените му аргументи.
Думите на Франи миналата вечер бяха засегнали мощна струна у него. Той имаше нужда да се докаже — такъв, какъвто беше: съдебен служител, борец за правосъдие, пазител на закона. Нуждаеше се, за свое собствено добро, от ясен случай — където адвокатът защитава клиента си заради презумпцията за невинност. Ако обвинението не успееше да докаже противното, ако не успееше да се пребори с вдъхновената защита, клиентът щеше да бъде свободен.
Това не беше нито цинично, нито манипулативно — беше същината на системата. И макар Харди да бе загубил до голяма степен вярата си в механизмите, в начина, по който действаха понякога в реалния свят, внезапно му стана кристално ясно, че всъщност, ако изобщо вярва в нещо, то беше именно в тази несъвършена система. Нещо повече, това бе шанс за собственото му спасение, който не можеше да си позволи да пропусне. Не беше поемал случай на убийство повече от три години. Те поглъщаха прекалено много време, изтощаваха физически, ангажираха емоционално. Разстройваха семейния ти живот.