Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Какво за него?
— Намира се в ареста на Ескондидо по обвинение в палеж, където е прекарал по-голямата част от последния месец. Общественият обвинител там ми каза, че не искал да си харчи парите за гаранция, защото затворническата храна му харесвала. Процесът му ще се състои след два месеца. Но главното е, че това му осигурява алиби. Не е убил сестра си.
Глицки кимна. Нещо в думите й го накара да застане нащрек, но се задоволи да каже:
— Добре. Благодаря. Свършили сте добра работа.
После се обърна към Мелиса:
— Отивам във Ван Нес, където трябва да прережа лентата на новия младежки център. Не желая да разговарям с никакви репортери, преди следващата насрочена пресконференция. Тони — каза той на придружаващия го сержант. — За колко време можем да стигнем там?
— С буркана и сирените за пет-шест минути.
— Ако се обадят — нареди Глицки на Мелиса, — кажи им, че сме тръгнали.
И те се отдалечиха към стълбите, по които заслизаха на бегом.
От мястото си на рецепцията Мелиса поклати глава съчувствено.
— Този човек ще се разболее, ако продължава така.
Телефонът иззвъня и тя го вдигна, каза сухо, че заместник-началникът отсъства и затвори.
Усмихна се на Белу, като посочи телефона.
— Един от репортерите, с които не искаше да разговаря. Направо ще го изядат.
— За какво става дума?
— Тази история с ЛеШон Броуди. Не си ли чула?
— Онзи тип от автобуса?
— Точно той, сладурче.
— И какво е станало?
— Значи не знаеш? Изплъзна ни се, но са успели да го пипнат в Колфакс. Сега обаче държи двайсет заложници в някакъв крайпътен ресторант и вече е убил двама от тях. — Проклетите репортери искат да изкопчат укритието му.
Харди помоли Филис да не го свързва с никого. Заключи вратата, събу си обувките, разхлаби вратовръзката си и полегна на едно от канапетата. Беше закусил обилно заедно с цялото семейство й не изпитваше ни най-малък глад. Реши да сложи край на навика си да пие по една бутилка вино на обяд, като го пропусне изобщо. За да не се поддава на изкушението.
Моментално заспа и се събуди почти три часа по-късно. Сам в офиса, той наплиска лицето си с вода, направи си чаша еспресо и го изпи още горещо.
Като си повтаряше наум монолога на Франи от предишната вечер, той осъзна, че всичките му приятели, участвали в престрелката, оттогава се бореха с дълготрайните й последици и собствените си демони. Не се учудваше, че и самият той имаше проблеми и че се опитваше да ги игнорира с всички сили. Но от днес нататък нещата щяха да се променят, беше го решил твърдо. Беше въпрос на воля, а тя никога не му бе липсвала.
Днес обаче, след като довърши кафето си, стана да си налее още една чаша и забеляза бутилката „Реми Мартен“ в бара си. Без особени угризения той сипа една глътка в чашата си и я допълни с кафе. Никога не бе възнамерявал да се отказва изцяло от пиенето, освен това не беше пил вино по обед. Заслужаваше тази глътка като награда за въздържанието си, освен това такова оскъдно количество по никакъв начин не можеше да му навреди. Само щеше да намали малко напрежението.
Но все пак се поколеба, когато надигна чашата към устните си.
Може би снощи Франи искаше да изтъкне, че напоследък алкохолът беше обичайната му реакция на всеки конфликт или душевен смут. Той буквално притъпяваше сетивата му и в това състояние на Харди нищо не му се струваше сериозно. Поемаше по пътя на най-малкото съпротивление, като обръщаше няколко питиета и тогава животът му изглеждаше по-поносим. Не можеш постоянно да се тревожиш и притесняваш за „какво би било, ако“ и за всяка дреболия. Това беше също толкова вредно и съсипващо, колкото пиенето.
Всъщност, разгледано в друга светлина, пиенето му бе позволявало да функционира по-добре. Идваше на работа всеки ден, въртеше със замах своя мегабизнес, измъквайки огромни хонорари от всички, които можеха да ги платят, и използваше естествения си талант да дърдори. Удаваше му се да работи с хора и да ги очарова, това беше всичко.
Като Ву. Да очарова.
Мисълта за това го охлади.
Като Ву. Да лъже. Да се крие зад речовито пустословие. И накрая да прецаква хората, които са разчитали на него.
Като остави недокосната чашата си на бара, той отвори вратите на шкафа, където криеше своя дартс, и издърпа трите волфрамови стрелички от дъската. Не беше много отдавна времето, когато играта му служеше за проясняване на ума и релаксация. Застана на чертата на пода и започна да хвърля стреличките една след друга. Един рунд.
Преди да продължи, отиде до бара, вдигна чашата и изля съдържанието й в мивката.
Беше почти четири часа, когато почука на вратата на Джина Роук.