Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Ву придаде храбър израз на лицето си и седна до него. От него се носеше мирис на дезинфектанти и сапун.
— Добре ли си? Успя ли да поспиш? Всичко наред ли е? Още ли се придържаш към решението ни от снощи? — На всеки въпрос той вдигаше рамене или кимваше.
Тя продължи, като му каза, че съдията очаква да чуе признанието от собствената му уста. От него се искаше само да следва инструкциите й и всичко щеше да приключи, преди да се е усетил. Той кимна още няколко пъти, докато накрая й изкрещя:
— Знам какво трябва да направя!
Тя прие това като уверение. Всичко щеше да бъде наред.
Хал и Линда Норт бяха заели местата си на първия ред, хванати за ръка. Ву им кимна — Хал я поздрави в отговор, а Линда само я изгледа с празен поглед. В отсрещния край на залата Джейсън Бранд бе насочил цялото си внимание към съдържанието на няколко папки, разтворени пред него. Упорито избягваше погледа на Ву. „Двата слънчеви лъча“ бяха на своя пост — Нелсън до вратата на арестантската килия, а Котрел зад празната банка на съдебните заседатели. Съдебната стенографка и социалният работник си бъбреха приятелски, после изведнъж вратата към кабинета на Арвид Джонсън се отвори и съдията, облечен в своята тога, зае мястото си. Формалностите отново бяха подминати. След като съдията му кимна, социалният работник се изправи и започна:
— Добро утро. Това е дело за петиция JW02–4555, случаят на Андрю Бартлет, който присъства в съдебната зала. Сред присъстващите са родната майка на непълнолетния Линда Бартлет и вторият му баща Хал Норт.
Адвокат на непълнолетния е госпожица Ейми Ву. Господин Джейсън Бранд е областният прокурор.
Съдия Джонсън му благодари и се взря над очилата си.
— Госпожице Ву, по мое знание непълнолетният ви клиент господин Бартлет и областният прокурор са се договорили за взаимно приемливо споразумение по случая. Вярно ли е това?
Ву хвана ръката на клиента си и двамата се изправиха.
— Да, ваша чест.
Джонсън бе вършил това безброй пъти и докато Ву бе на ръба на нервната криза, за него цялата работа очевидно бе не по-вълнуваща от селска седянка.
— Господин Бартлет, искам да ви попитам дали разбирате решението, което беше постигнато във ваша полза.
Гласът на Андрю бе твърд:
— Да, ваша чест, разговарях по този въпрос с госпожица Ву снощи. — Той се извърна, кимна леко на родителите си и отново се обърна към съдията.
Джонсън продължи:
— И вие разбирате, господин Бартлет, че признавайки се за виновен по обвиненията, повдигнати срещу вас от щата Калифорния, фактически поемате цялата отговорност за убийствата на Майкъл Муни и Лора Райт? И че веднага след това дело ще бъдете въдворен в Младежкия изправителен дом на Калифорния, където ще останете под попечителство до двайсет и петата си годишнина?
Андрю се поколеба за миг и Ву, скачайки на крака, отговори вместо него:
— Да, ваша чест, господин Бартлет разбира.
Но Джонсън поклати глава.
— Бих желал да го чуя от него, госпожице адвокат. Господин Бартлет?
Андрю погледна Ву, после отново съдията. Когато заговори, гласът му почти не се чуваше, затова прочисти гърлото си и започна отначало:
— Разбирам присъдата. Това е, което решихме, и аз трябваше да се съглася. — Като се прокашля отново, той продължи. — Но не се чувствам… — Андрю спря, обърна се пак към родителите си, после към съдията. — Но не мога да кажа, че съм убил някого, защото не съм.
Ву изпита усещането, че пред краката й зейна бездна. Тя улови клиента си за ръката.
— Не, почакай, Андрю! — После се обърна към съдията — Ваша чест, ако ми позволите…
Но Джонсън я принуди да замълчи, като удари с чукчето си. Той свали очилата си и се наведе напред.
— Не, госпожице адвокат, не позволявам. — И посочи с пръст Андрю. — Господин Бартлет, искам да го чуя още веднъж. Не се ли признавате за виновен?
— Ваша чест — в гласа на Ву звучеше паника. Тя не можеше да допусне това. — Искам да помоля за кратко прекъсване.
От дясната си страна чу Бранд да захлопва шумно папките си.
— Молбата се отхвърля — каза Джонсън и отново се обърна към Андрю. — Господин Бартлет? Повторете за какво пледирате.
Този път гласът на Андрю прозвуча по-уверено:
— Току-що казах, че не съм убил никого.
Зад себе си Ву можеше да долови мълчаливото ликуване на семейство Норт. В желанието на всяка цена да накара Андрю да си върне думите назад, тя му зашепна настойчиво:
— Не можеш да направиш това, Андрю. Рискуваш доживотна присъда. Не разбираш ли?