Войната на старците [Old Man's War - bg]

Обичам я тази пушка.

Съобщих за идеята си на Уотсън и Виверос, а тя предаде на останалите. След не повече от половин минута навсякъде из бойното поле ехтяха двойни изстрели, следвани от пъшкането на консу, когато експлозивните куршуми разкъсваха вътрешностите им. Всичко това малко наподобяваше печене на пуканки. Хвърлих бърз поглед на Виверос. Тя повдигаше с безизразен вид пушката, прицелваше се бързо и стреляше. Уотсън се хилеше като щастлив малчуган, на когото са подарили плюшена играчка.

„Оп-па — прати кратко съобщение Виверос. — Забелязаха ни. Залегнете…“

— Какво? — провикна се Уотсън и надигна глава. Сграбчих го и го дръпнах надолу миг преди няколко ракети да се взривят в ръба на онова, което използвахме за прикритие. Върху нас се посипа дъжд от отломки. Отворих очи тъкмо навреме, за да зърна един носещ се към главата ми камък, колкото футболна топка. Махнах небрежно с ръка и го отбих — костюмът се втвърди по цялата дължина на ръкава и камъкът отхвърча като дунапренена топка. Усетих лека болка в ръката. В предишния си живот вече щях да съм горд притежател на доста сложна раздробяваща фрактура. По-добре щеше да е да не правя подобни неща.

— Майчице, за малко този път! — рече Уотсън.

— Млъквай! — скастрих го и пратих на Виверос: „Сега какво?“

„Стойте долу“ — нареди тя и извади универсалния инструмент от колана си. Изтегли от него огледалце, повдигна го и надзърна над ръба на прикритието. „Шест или седем идват насам…“

Наблизо прозвуча оглушителен взрив. „Останаха пет — докладва тя и прибра инструмента. — Превключете на гранатомет и ме следвайте“.

Кимнах, Уотсън се захили и когато Виверос даде команда „изпълнявай“, изстреляхме над укритието гранати. Всеки пусна по три, преброих девет експлозии, въздъхнах облекчено и надзърнах. Наблизо се въргаляха разкъсаните останки на един консу, малко по-нататък друг се влачеше замаяно из разкаляната почва, зад него двама бързо отстъпваха назад. Виверос довърши ранения, ние с Уотсън един от здравите.

— Добре дошли на купона, посерковци! — изрева щастливо Уотсън, претърколи се през ръба и се озова лице в лице с петия консу, който бе изтичал напред, за да избегне гранатите, и бе дочакал търпеливо края на схватката зад прикритието. Дебнещият консу опря дулото на оръжието си в носа на Уотсън и стреля. Лицето на Уотсън се превърна в кратер и от него бликна гейзер от УмнаКръв и обля тялото на извънземния. Уотсъновият унитард, проектиран да се втвърдява при сблъсък, направи точно това в мига, когато куршумът стигна качулката, и изпомпи обратно през единствения достъпен отвор УмнаКръв, парченца от череп, мозък и тъкани.

Уотсън така и не можа да разбере какво го е сполетяло. Последното, което прати по канала на своя МозКом, бе смесица от объркани чувства, между които се долавяше изненада, че вижда пред себе си нещо, на което мястото му не трябва да е там. Миг по-късно връзката с него прекъсна, съвсем като при прерязан кабел на компютър.

Докато го прострелваше от упор, консу пееше. Бях оставил включена програмата за превод, но успях да доловя само на няколко пъти думата „избавление“.