Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Няма ли по тези уреди, по тия сечива и книги някакъв белег или пък адрес, по който да открием техния произход? — запита Джедеон Спилет.
Трябваше да се провери. И разгледаха внимателно всички вещи, особено книгите, уредите и оръжието. Въпреки установената практика на оръжието и на уредите не беше отбелязана марката на производителя: те бяха всъщност нови и както изглеждаше, никак не бяха употребявани. Сечивата и съдовете също бяха съвършено нови, а това показваше, че не са били взети и нахвърляни случайно в сандъка, а напротив, че са били подбрани и подредени грижливо.
А речниците на естествените науки и на полинезийските наречия и двата бяха английски, но не носеха името на издателството, нито пък годината на отпечатването.
И в библията, отпечатана на английски на една осмина формат — явно постижение на печатарското изкуство, — нямаше никакви указания и изглеждаше, че е била често прелиствана.
Атласът пък беше прекрасно издание с картите на цял свят и няколко планисфери, начертани по проекцията на Меркатор16, наименованията бяха на френски, но и там нямаше нито годината на издаването, нито името на издателя. Откъдето и да идеше тоя сандък, той правеше преселниците на остров Линкълн богати. Досега те си произвеждаха всичко сами, като преработваха природните богатства на острова, и благодарение на умението си се бяха справяли с положението. Сякаш провидението искаше да ги възнагради, като им пращаше тия произведения на човешката промишленост!
Но един от тях не беше напълно доволен. Пенкроф! Изглежда, че в сандъка липсваше нещо, на което той като че много държеше, и при всеки нов предмет неговите ура постепенно стихваха и накрая другарите му го чуха да мърмори:
— Всичко е добре, но ще видите, че за мене няма да има нищо в тоя сандък!
Това накара Наб да го запита:
— Ти какво очакваше бе, Пенкроф?
— Малко тютюн! — отвърна сериозно морякът. — Тогава щях да бъда напълно доволен!
Но след откриването на сандъка стана явно, че сега повече от всеки друг път се налагаше да се изследва подробно островът. Решиха да потеглят на другия ден още призори и да тръгнат срещу течението на Благодарност, за да излязат на западния бряг. Ако някои корабокрушенци бяха попаднали някъде на брега, те навярно се намираха в окаяно положение и трябваше да им се притекат веднага на помощ.
Тоя ден — 29 октомври — беше тъкмо неделя и преди да си легнат, Хърбърт попита инженера няма ли да им прочете някой откъс от евангелието.
— На драго сърце — отвърна Сайръс Смит.
И той взе светото писание и щеше да го отвори, когато Пенкроф го спря и му каза:
— Господин Сайръс, аз съм суеверен. Отворете наслуки и ни прочетете първия стих, който ви попадне пред очите. Да видим дали се отнася за нашето положение.
Изведнъж погледът му се спря на някакъв червен кръст, направен с молив пред стих 8 на глава VII от евангелието на Матея.
И той прочете следния стих:
„Поискай, и ще ти се даде, търси, и ще намериш.“
Глава III
На следния ден — 30 октомври — всичко беше готово за замисленото проучване на острова, което последните събития направиха така наложително. И наистина работите бяха взели такъв обрат, че преселниците на остров Линкълн с право можеха да си мислят, че са вече в състояние не да искат, а да дават помощ.
От оръжието избраха двете кремъклии пушки, по-удобни на този остров от капсулните, тъй като за първите трябваше само кремък, който лесно можеше да се набави, докато за вторите бяха необходими капсули, а те скоро щяха да се свършат, ако ги употребяваха по-често. Взеха обаче и едната карабина, и няколко патрона. Трябваше да си вземат и малко барут — в буретата имаше към петдесет ливри, но инженерът смяташе да приготви някакво взривно вещество, за да го пести.
Излишно е да добавяме, че Пенкроф, Хърбърт и Наб не можеха да се нарадват на оръжието си, макар че Сайръс Смит ги беше накарал да обещаят, че няма да стрелят нито веднъж на вятъра.
В шест часа сутринта спуснаха пирогата в морето. Всички се качиха в нея заедно с Топ и се отправиха към устието на Благодарност.
Приливът беше започнал едва преди половин час. Имаха значи още няколко часа благоприятно течение и трябваше да го използват, тъй като отливът щеше да затрудни после плаването по реката. Приливът беше вече голям, защото след три дни щеше да има пълнолуние, и пирогата, която беше достатъчно да поддържат в средата на течението, се носеше бързо между двата високи бряга и нямаше нужда да увеличават скоростта й с греблата.
16
Меркатор (1512–1594) — нидерландски математик и географ. Изнамерил особен способ за измерване големи разстояния на земната повърхност, приложен от него в сборник от карти и описания, наречен „атлас“. Географските проекции на Меркатор са особено важни при навигацията, а в картографията се прилагат и днес.