Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Спряха да пренощуват в тоя прелестен кът. Преселниците слязоха на брега и запалиха огън под китка сенчести каракаси — през нощта Сайръс Смит и другарите му можеха да се подслонят в клоните им в случай на нужда.
Глава IV
В шест часа сутринта, след като си похапнаха, преселниците тръгнаха с намерение да стигнат по най-прекия път западния бряг на острова. За колко време можеха да стигнат дотам? Сайръс Смит беше казал за два часа, но всичко, разбира се, щеше да зависи от пречките, които щяха да срещнат. Тая част на Фар-уест изглеждаше много гъста — като всяка, голяма гора, в която има най-различна растителност.
Тръгнаха, след като вързаха грижливо пирогата. Пенкроф и Наб носеха храната, която щеше да стигне на малкия отряд най-малко за два дни. Не ставаше вече и дума за лов — инженерът дори посъветва другарите си да се въздържат от прибързани изстрели, за да не издадат присъствието си край брега.
В началото на излета преселниците видяха много стада маймуни, които сякаш бяха доста зачудени от присъствието на тия хора, същества, напълно неизвестни на тях. Джедеон Спилет дори подхвърляше шеговито, че тия здрави и пъргави четириръки може да смятаха него и другарите му за свои изродени братя! И наистина обикновените пешеходци на всяка крачка затъваха в храстите, преплитаха се в лианите, спъваха се в повалените дървета и бяха жалки пред пъргавите маймуни, които се прехвърляха от клон на клон и нищо не ги спираше. Тия маймуни бяха много, но за голямо щастие не проявиха никаква враждебност.
Мярнаха се и няколко глигана, агути, кенгура и други гризачи и две-три кула, които Пенкроф на драго сърце би поздравил с няколко изстрела.
— Ловът не е открит — казваше той. — Скачайте си спокойно, приятели, подскачайте и летете в мир! На връщане ще ви пошепнем две-три думи!
В девет и половина сутринта пътят, който водеше право на югозапад, изведнъж бе пресечен от неизвестна река, широка към тридесет-четиридесет стъпки — коритото й беше наклонено и осеяно с много канари и тя се спускаше буйно надолу със страшно бучене. Реката беше дълбока и бистра, но напълно неплавателна.
— Ако ловът е забранен, риболовът мисля, че не е! — каза морякът.
— Нямаме време за губене! — заяви инженерът.
— О! Пет минути! — възрази морякът. — Моля само за пет минутки в полза на нашия обед!
И Пенкроф легна на брега, потопи ръце в буйната вода и скоро измъкна няколко десетки хубави раци, които пъплеха между канарите.
— Това е добре! — извика Наб и се притече на помощ на моряка.
— Нали ви казвам, че с изключение на тютюн всичко друго се намира на този остров! — прошепна с въздишка Пенкроф.
В десет и половина, за голяма изненада на Сайръс Смит, Хърбърт, който беше поизбързал, се спря изведнъж и извика:
— Морето!
Само след миг преселниците, спрели се на окрайнината на гората, разглеждаха западния бряг на острова, който се разстилаше пред погледа им.
Но каква разлика между тоя бряг и източния бряг, където случаят ги беше захвърлил! Никаква гранитна стена, никакъв подмол в морето, нито дори пясък! Тоя бряг не приличаше никак на бреговете, които обикновено природата създава, като ги застила с пясък или пък струпва по тях канари, а беше чудна горска окрайнина с най-хубави дървета! Брегът беше толкова висок, че се издигаше и над най-големите приливи и величествените дървета бяха така враснали в плодородната почва с гранитна основа, сякаш се намираха във вътрешността на острова.
Преселниците стояха край малък незначителен залив, който не можеше да побере и две-три рибарски лодки и беше устие на новата река. Но чудно нещо, водите й, вместо да се вливат в морето с лек наклон, падаха откъм четиридесет стъпки височина — това обясняваше защо приливът не оказа никакво влияние на течението на реката. И с пълно единодушие нарекоха реката „река Водопад“ (Falls-river).
Времето беше хубаво и ясно и горе от стръмния морски бряг, където Наб и Пенкроф бяха приготвили обеда, погледът обгръщаше далечината. Хоризонтът беше съвършено чист, не се мяркаше никакво платно в морето. По цялото крайбрежие, додето стигаше погледът, никакъв кораб, никаква следа от корабокрушение! Но инженерът щеше да си състави мнение по този въпрос чак след като проучи цялото крайбрежие до полуостров Змия.
Разстоянието от устието на река Водопад до нос Влечуго беше към дванадесет мили. При удобен път и без да бързат, преселниците можеха да изминат това разстояние за четири часа. Но сега им беше необходимо двойно повече време, за да постигнат целта си, защото трябваше да заобикалят дървета, да изсичат храсти, да разчистват лиани и това ги бавеше много, а честите завои удължаваха задължително пътя.