Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Но откъде беше попаднал тоя сандък? Важен въпрос! Сайръс Смит и другарите му се огледаха внимателно наоколо и обходиха брега на неколкостотин крачки. Не откриха нищо друго. Хърбърт и Наб се изкатериха на една висока канара, но хоризонтът беше пуст. Нямаше и помен от разбит кораб, нито пък от здрав.
А че е имало корабокрушение, в това нямаше никакво съмнение. Може би то беше свързано дори със случая със сачмата! Чужденците може да са влезли в друга част на острова! А може и още да се намират там! Но преселниците решиха, че пришълците не можеха да бъдат малайски пирати, тъй като сандъкът явно беше от американски или европейски произход.
Всички се върнаха при сандъка, който беше пет стъпки дълъг и три стъпки широк. Той беше дъбов, много грижливо затворен и покрит с дебела кожа, закована с медни гвоздейчета.
Явно беше, че сандъкът е бил спуснат от борда на някой повреден кораб, който е плавал към острова, и пътниците са се погрижили да облекчат товара му с празните бурета с надеждата, че той ще изплава на брега и по-късно ще го намерят.
Вълните наближаваха вече сандъка, който положително щеше да плава при прилив. Размотаха малко едно от въжетата, с които бяха превързани буретата, и вързаха сандъка за лодката. После Пенкроф и Наб издълбаха пясъка с греблата си, за да могат да преместят по-лесно сандъка. След малко лодката влечеше сандъка и заобикаляше носа, който бяха нарекли Останка (Flotsonpoint). Сандъкът тежеше и буретата едва го задържаха на повърхнината. Морякът всеки миг трепереше да не се откъсне и да не потъне. Но за щастие опасенията му излязоха напразни и след час и половина — за толкова време изминаха трите мили — пирогата спря на брега пред Гранитния дом.
Изтеглиха лодката и находката на пясъка и понеже отливът започваше, те скоро останаха на сухо. Наб изтича за сечива, за да отворят сандъка колкото може по-внимателно.
Морякът развърза първо двете бурета, които бяха много добре запазени, и ясно беше, че щяха да ги използват за нещо. После изби ключалките с клещи и капакът веднага отскочи.
Вътре сандъкът беше облечен с втора, цинкова подплата, която навярно беше поставена, за да предпази на всяка цена вещите от влагата.
Разрязаха цинковата подплата нашир, извиха двата й края навън и малко по малко извадиха и поставиха на пясъка най-различни неща. При всеки нов предмет Пенкроф викаше радостно — ура, Хърбърт пляскаше с ръце, а Наб подскачаше… като негър. Имаше книги, които можеха да накарат Хърбърт да полудее от радост, и кухненски съдове, които Наб на драго сърце би разцелувал!
Преселниците имаха основания да бъдат напълно доволни, тъй като в сандъка имаше сечива, оръжие, уреди, дрехи, книги, а ето и точния им списък, така както го беше нанесъл Джедеон Спилет в бележника си:
Сечива:
3 ножа с по няколко остриета, 2 дърварски секири, 2 дърводелски секири, 3 рендета, 2 тесли, 1 секира с две остриета, 6 секача, 2 пили, 3 чука, 3 бургийки, 2 свредела, 10 торби с гвоздеи и бурми, 3 различни по големина триона, 22 кутии с игли
Оръжие:
2 кремъклии пушки, 2 капсулни пушки, 2 карабини — централ, 5 ловджийски ножа, 4 абордажни саби, 2 бурета барут — по двадесет и пет ливри едното, 12 кутийки капсули
Уреди:
1 секстант, 1 бинокъл, 1 далекоглед, 1 кутия с пергел, 1 джобен компас, 1 термометър Фаренхайт, 1 анероиден барометър, 1 кутия с цял фотографски апарат с обектив, стъкла, химикали и т.н.
Облекло:
2 дузини ризи от особена материя, вълнена наглед, но която явно беше от растителен произход, 3 дузини чорапи от същата материя.
Съдове:
1 желязно казанче, 6 медни калайдисани тенджери, 3 чугунени паници, 10 алуминиеви прибора, 2 чайника, 1 малка походна готварска печка, 6 ножа за хранене.
Книги:
1 библия с Вехтия и Новия завет, 1 атлас, 1 речник на различните полинезийски наречия, 1 речник на естествените науки в шест тома, 3 топа бяла хартия, 2 празни канцеларски книги.
— Трябва да признаем — заяви дописникът, след като състави списъка, — че собственикът на сандъка е бил практичен човек! Сечива, оръжие, уреди, дрехи, съдове, книги, всичко има! Сякаш само е чакал да претърпи корабокрушение и предварително се е приготвил за него!
— Наистина всичко има — пошепна замислен Сайръс Смит.
— И положително корабът, на който са били сандъкът и собственикът му, не е принадлежал на малайски пирати! — добави Хърбърт.
— Да, момчето ми — отвърна инженерът. — Възможно е в последния момент или пък, като са очаквали корабокрушение, пътниците на някой кораб да са напълнили сандъка с разни предмети от първа необходимост с надеждата да го намерят после на брега…