Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 150
Перейти на страницу:

„Какво се перчи тоя прост бъчвар — каза си Кейлъб, както оглеждаше със завист празничната маса. — Срам ме е да гледам как тая пасмина се тъпче до насита с такава хубава храна! Да не ме викат Кейлъб Болдърстън, ако част от тези превъзходни ястия още тази вечер не се отправи с мен за Улфс Краг.“

Поставил си такава цел, Кейлъб смело прекрачи прага на кухнята и любезно се поклони на двете стопанки — старата и младата. Замъкът Улфс Краг беше същински кралски двор за цялата околност, а Кейлъб — негов пръв министър; отдавна е известно, че ако мъжкото население, което плаща данъци, показва известно недоволство от придворните, прекрасният пол никога не им отказва своята благосклонност, защото от кого другиго, ако не от тях, нашата слаба половинка би узнала най-новите дворцови сплетни и последни моди? Затова и двете жени тозчас се спуснаха да прегръщат Кейлъб и шумно изразиха възторга си:

— О, това сте вие, мистър Болдърстън! Какво щастие е да ви видим! Седнете, седнете, моля ви се! Стопанинът ще се зарадва много! За него ще е голяма радост! Днес тъкмо имаме кръщене. Вие трябва да сте чул за това и то се знае, ще останете за обреда. Заклали сме овен, а един от калфите ни ходи на лов из блатото и ни донесе диви патици. Едно време май обичахте да си хапвате дивеч?

— Какво говорите, стопанки — размаха ръце Кейлъб, — отбих се само да ви поздравя, пък исках и да разменим една-две думи със стопанина, но щом го няма в къщи… И Кейлъб се престори, че се готви да си тръгне.

— Не, няма да ви пуснем така! — със смях възкликна по-старата стопанка и го хвана здраво за пешовете — волност, която някогашното им познанство й позволяваше. — Ами ако се случи нещо лошо на детенцето, като не останете за неговото кръщене?

— Много бързам, стопанке — извини се слугата на Рейвънсууд, но без да се съпротивява кой знае колко, позволи да го настанят на масата и като видя, че стопанката слага бързо пред него прибор, добави: — Не, не мога да ям сега, в замъка вече пъхтим от преяждане, тъпчем се от сутрин до вечер. Срамота е чак толкоз да си угаждаме, но виновни за това са английските пудинги, дявол да ги вземе тия англичани!

— О, забравете вашите английски пудинги, мистър Болдърстън! — рече майка Лайтбоди. — Опитайте от наште пудинги: ето ръжен, ето и овесен. Кой от двата обичате повече?

— И двата са хубави, стопанке, и двата са чудесни, къде по-хубави от тях! Но мен ми стига само да ги помириша, съвсем наскоро обядвахме. — А нещастникът не беше слагал троха в устата от сутринта! — За да не ви обидя, любезна стопанке, с ваше позволение ще си ги увия в салфетка, ще си ги взема за в къщи, ще си хапна за вечеря, обещавам. Право казано, ужасно ми омръзнаха всички тия сладкиши и прочие измишльотини, с които ни гощава Миси. Ти знаеш, Мариън, нашите селски манджици винаги са ми били по-благи, както и селските красавици — добави той, загледан в младата стопанка. — Колко хубава е станала, откак е булка! Ама и по-преди си беше първа хубавица в нашата енория, пък и по-надалеч. На хубавата кравичка и теленцето е хубаво.

Жените приеха комплиментите всяка за себе си и се усмихнаха на Кейлъб, после се усмихнаха една на друга, а през това време Кейлъб уви пудингите в салфетка, която си носеше специално за случая, като някакъв драгун, който никога не се разделя с фуражната си торба и я пълни при всеки удобен случай.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)