Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 150
Перейти на страницу:

Кейлъб, който някога бе събирал от селяните данъка като феодален сюзерен от васали, наистина в по-скромни размери, с тъга си спомняше за отминалата своя власт и не можеше да се примири, че я е изгубил, а тъй като не преставаше да се надява, че жестокият закон и изконната привилегия, която отрежда за бароните от рода Рейвънсууд първата и най-хубавата част от всички плодове на земята на пет мили наоколо, не са завинаги премахнати, а само временно са отменени, от време на време напомняше за тях на жителите на Улфс Хоуп с някой по-незначителен данък. Отпърво те се подчиняваха на Кейлъб с по-голяма или по-малка готовност, защото, отдавна свикнали да се съобразяват с потребностите на барона и семейството му повече, отколкото със собствените си нужди, те дори в момента, в който придобиха фактическата си независимост, не можаха отведнъж да се почувствуват свободни. Напомняха човек, който дълги години е бил в окови и оказал се свободен, не може да се отърси от чувството, че те все още стягат китките му. Но също както пуснатият от тъмницата затворник, получил възможността да се движи на свобода, скоро се избавя от чувството си за ограниченост на движенията, пораждано от продължителното носене на веригите, така и човекът, придобил свобода, бързо осъзнава новото си състояние.

Лека-полека жителите на Улфс Хоуп започнаха да роптаят, да се съпротивяват и накрая категорично отказаха да дават дан на Кейлъб Болдърстън. Напразно им напомняше той, че когато единадесетият барон Рейвънсууд, наречен Шкипера заради увлечението си по морето и корабите, като желаел да съдействува на търговията в малкото им заливче, построил пристан (а това бе купчина грубо нахвърляни камъни), който да пази рибарските съдове при лошо време, и било решено, че докъдето се простират владенията му, той ще се ползува от първия къс масло, получено от млякото на всяка новоотелила се крава, и първото яйце, снесено от всяка кокошка в понеделник, поради което тези яйца получили названието „понеделнишки“.

Бившите васали слушаха, почесваха се по главите, кашляха, кихаха и притиснати до стената, отговаряха в един глас: „Не знаем“ — любимият отговор на шотландеца, когато предявят към него някакво изискване, което съвестта, а понякога и сърцето му признават за справедливо, но съображенията за изгода го принуждават да отхвърли.

Кейлъб обаче връчи на арендаторите от Улфс Хоуп лист с изискването да се достави в замъка означеното на този лист количество яйца и масло като недоставени според условията на натуралния данък, при което снизходително се съгласи да приеме данъка под формата на някои други продукти или пари, ако на стопаните им е трудно да платят в натура. След това се отдалечи с упованието, че за по-нататъшното те сами ще се споразумеят. Селяните не закъсняха да се съберат, но не за да разпределят помежду си данъка, както предполагаше Кейлъб, а за да се възпротивят категорично на този налог; единственото неизяснено нещо бе как да изкажат несъгласието си. Тогава един бъчвар, личност твърде уважавана в рибарското селище, своего рода местен сенатор, рече:

— Досега нашите кокошки кудкудякаха само за лордовете Рейвънсууд; сега нека покудкудякат и за тези, които ги хранят и поят.

Събралите се изразиха одобрението си с дружен смях.

— А ако кажете — продължи бъчварят, — ще отскоча до Дейви Дингуол, просбописеца, дето дойде в нашето село от северните краища. Обзалагам се, че ще намери за нас закона, който ни е нужен.

Селяните веднага определиха деня за големия разговор по исканията на Кейлъб и го поканиха да се яви в Улфс Хоуп. Кейлъб пристигна в селото с алчно разтворени ръце и празен стомах, разчитайки на възможността да напълни ръцете си с благодат за своя господар, а стомаха — с храна за самия себе си, доставени от данъкоплатците от Улфс Хоуп. Но уви надеждите му се изпариха като дим. Едва навлязъл в селото откъм източната му страна, той видя как от западния край към него приближава фаталната фигура на Дейви Дингуол — хитър, сух и злобен селски адвокат, при това надарен от природата с юмруци като чукове; той пишеше тъжби срещу Рейвънсууд и бе един от главните агенти на сър Уилям Аштън. Размахвайки кожената си чанта, натъпкана с грамоти и разни други документи, издадени на селото, Дейви изрази надеждата, че не е накарал мистър Болдърстън да го чака; на него, Дейви, му било възложено и му били дадени пълни пълномощия да погасява и събира дълговете, да помирява спорещите страни и да компенсира загубите, с една дума да действува според необходимостта по отношение на всички общи и неудовлетворени претенции на достопочтения Едгар Рейвънсууд, наричан още мастър Рейвънсууд…

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)