Ламермурската невеста [bg]

С тези думи той освободи Локхард и с тежки стъпки и още по-натежало сърце пое по улицата, която лъкатушеше между пръснатите къщици, зает с мисълта с кого да започне атаката си. Трябваше да избере човек, за когото величието на рода Рейвънсууд да има по-голяма тежест от наскоро придобитата независимост и молбата на Кейлъб да бъде приета като висока чест, да предизвика разкаяние и да погъделичка честолюбието на избрания. Прехвърли в ума си всички жители на селото, но не можа да се спре на никого. „Боя се, че и нашата супа може да се окаже студена“ — помисли си Кейлъб, до ушите на когото отново достигна нестройният хор на песента, която споменахме преди малко. Пасторът… Той получи длъжността си благодарение на покойния лорд, но после те се скараха заради десятъка. Вдовицата на пивоваря… Тя месеци наред беше снабдявала замъка с бира на вересия и досега не са й платили нищо. „Да не е за честта на господаря ми, за никого не бих си позволил да притеснявам клетата вдовица, грехота е“ — мислеше си той. Едва ли някой би помогнал на Кейлъб в бедата му по-добре от майстора бъчвар Джиби Гърдър, за чиито бъчви, каци и ведра стана дума по-горе, но тъкмо той беше инициаторът на бунта, така че на неговата дружеска ръка най-малко можеше да се разчита.

„Прочее, всичко зависи от умението, което ще проявиш в работата — продължаваше да разсъждава негласно Кейлъб. — Имах неблагоразумието да нарека бъчваря «печен-недопечен» и оттогаз той лошо се отнася към дома Рейвънсууд. Но се ожени за чудо момиче, Джийн Лайтбоди, дъщеря на стария Лайтбоди, оня, дето живееше във фермата Луп-дъ-дайк, а старият Лайтбоди пък беше женен за Мариън, която служеше при лейди Рейвънсууд преди четирийсет години. Помня, неведнъж съм се занасял с майката на тая Джийн, а майката сега живеела при зет си. Тоя шмекер има бая якобитски и джорджовашки парички. Ех, да можех да се добера до тях!… То се знае, ако успея да измоля пари на заем от тоя неблагодарен дръвник, ще му окажа такава чест, каквато съвсем не заслужава. А и да не му върнем всичките пари, бълха ще го ухапе. Ще припечели други.“

Взел решение, Кейлъб свърна назад и бързо закрачи към къщата на бъчваря, вдигна резето без никакво колебание и след миг се озова в коридора, откъдето можеше незабелязано да огледа цялата кухня.

За разлика от неугледността, която цареше в Улфс Краг, домът на бъчваря бе много спретнат, а в огнището тореше буен огън. Младата жена на бъчваря, с хубава рокля е широки ръкави и дантелена якичка, довършваше празничния си тоалет и хубавото й, добродушно лице се отразяваше в едно парче от огледало, закрепено специално за целта на кухненската полица. Майка й, старата Мариън, „най-веселата жена в околността“ според категоричното мнение на местните клюкарки, седеше до пламтящия огън в цялото великолепие на най-хубавата си премяна: роба от фай, гердан от ламерови мъниста и спретнат кок, привързан с кордела. Подръпваше си от лулата с наслада и наглеждаше ястията, защото в огнището, което вече споменахме, бе сложено голямо гърне, или по-скоро котел; в котела бълбукаше говеждо с хлебни късчета, а на шишовете, усърдно въртени от двете чирачета на майстора, застанали от двете страни на огнището, се печеха два овнешки бута, охранена гъска и две диви патици — картина по-примамлива за изтерзаната душа и празния стомах на майордома от хубавицата стопанка и веселата й майчица. Разкрилото се пред погледа изобилие и съблазнителната миризма така подействуваха на Кейлъб, че той едва не падна в несвяст. Откъсна за миг очи встрани, за да надникне как изглежда гостната на дома, и видя друга, не по-малко съблазнителна картина, която го порази дълбоко: голяма кръгла маса бе сложена за десет, а може би и за дванадесет души и „застлана“, както обичаше да се изразява Кейлъб, с белоснежна покривка; големи калаени кани и няколко сребърни купи, които навярно съдържаха някакво питие, достойно за великолепния им вид, чисти чинии, вилици и ножове, наточени, излъскани и готови да влязат в действие… Всичко това бе поставено на масата по някакъв особено тържествен случай.