Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 150
Перейти на страницу:

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Дали ще взема? Вярно е, че исках, и още по е страшно, че откраднах; най-страшно е, че себе си загубих.
„Ум без пари“68

Лицето на момчето, единствен свидетел на това как Кейлъб нарушава законите на собствеността и гостоприемството, би могло да послужи като прекрасен сюжет за картина. То се вледени, сякаш бе видяло, пред себе си един от призраците, за които е слушало да му разказват през дългите зимни вечери; забравило за възложените му задължения, спря да върти шиша и като връх на всички беди овнешкото прегоря като въглен. Една яка плесница го отърси от вцепенението. Пред него стоеше мисис Лайтбоди, жена с внушително телосложение, макар че, ако се съди по името й, тя би трябвало да изглежда иначе; при това майсторски умееше да си служи с ръцете, в което, както казват, покойният й мъж получил добра възможност да се убеди от собствен опит.

— Проклет калпазанино! Защо си оставил печеното да изгори?

— Не знам — измънка момчето.

— А къде е оня негодник Джайлс?

— Не знам — изплака клетникът.

— Къде е мистър Болдърстън? О, боже! В името на светите отци и църковния съд отговаряй; къде е шишът с дивеча?

Дотича и мисис Гърдър; двете закрещяха с цяло гърло на бедното момче — едната от едната, другата от другата му страна — и така го наплашиха, че то не можеше да изрече ни дума. Едва с пристигането на по-голямото чираче истината започна лека-полека да се очертава.

— Хм, знаеш ли — изрече мисис Лайтбоди, — кой би могъл да помисли, че Кейлъб Болдърстън е способен да изиграе такава лоша шега на старата си позната!

— Как не го е срам! — възкликна жената на мистър Гърдър. — Какво ще кажа сега на мъжа си? Той ще ми счупи главата!

— Какви ги плещиш, глупачке! — рече майката. — Бедата е наистина голяма, но не е чак толкоз страшна, както я представяш. Как така ще ти счупи главата? За да си позволи това, трябва първо да се разправя с мене, пък аз и с по-страшни съм се оправяла! Умея да си служа с ръцете, а от кряскане хич не ме е страх!

В този миг навън отекна конски тропот, който възвести пристигането на бъчваря и пастора. Слезли от конете, те минаха направо в кухнята, за да се постоплят: след бурята бе много застудяло, а в гората беше влажно и кално. Младата жена знаеше истинската цена на чаровната си празнична премяна; тя се хвърли смело към врага, решила да поеме върху себе си първия удар, а мисис Лайтбоди като кохорта римски ветерани остана в ариергарда, готова в случай на необходимост да подкрепи дъщеря си. И двете правеха всичко възможно, за да отсрочат съдбовното откритие: старата заслони с тялото си огнището, а дъщерята посрещна изключително сърдечно мъжа си и пастора и съчувствено ги заразпитва, като постоянно изразяваше опасението си „да не би да са настинали“.

— Ами, настинали! — сопна й се Гърдър, който не беше от мъжете, свикнали да ги командуват жените им. — Тук ще настинем, като не ни пускате до огъня.

С тези думи бъчварят премина двете отбранителни линии на противника и тъй като бе надарен с много остър поглед, когато се касаеше за собствеността му, веднага забеляза отсъствието на шиша с дивеча.

— По дяволите! — възкликна той. — Къде…

— Пфу, как не те е срам! — нахвърлиха се върху него жените. — Да богохулствуваш пред мистър Байд-дъ-Бент!

— Виновен съм — призна бъчварят, — но…

— Да изречеш на глас името на врага на человеческия род — каза мистър Байд-дъ-Бент, — това значи…

— Виновен съм — повтори бъчварят.

— Значи — продължи негово преподобие — да се подложиш на изкушения, принуждавайки го по някакъв начин да забрави онези клетници, които са предмет на неговото попечение, и да се залови с тогова, който е изрекъл името му.

— Добре, мистър Байд-дъ-Бент, така да е — каза умолително бъчварят. — Нали признах вината си, какво още трябва да сторя? Но с ваше позволение бих искал да попитам тези жени защо са сложили дивеча по чиниите, преди да сме дошли.

вернуться

68

Пиеса от Джон Флечър. — Б.пр.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)