Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 150
Перейти на страницу:

Що се отнася до останалото, Локхард получи от господаря си заповед да донесе еленово месо от кръчмата, докато на Кейлъб беше предоставена пълната възможност да се погрижи за честта на дома, както намери за добре. Рейвънсууд отново му предложи кесията си, но тъй като разговорът им се водеше в присъствието на чуждия човек, прислужникът на Рейвънсууд, колкото и да го сърбяха ръцете, отказа да вземе пари от господаря си.

„Не можеше ли мълчешката да ми ги пъхне в ръцете — разсъждаваше той. — Ох, негова милост никога няма да се научи как да се държи при такива обстоятелства.“

През това време Миси според възприетия във всички шотландски села обичай поднесе на гостите от млечните продукти, нейно производство — „да залъжат глада си, докато стане готов обядът“. Бурята отмина и Рейвънсууд, спомнил си за друг старинен обичай, още непреминал в забрава, предложи на лорд-пазителя да се качат на най-високия бастион, за да се полюбуват на красивия, обширен изглед, който се откриваше оттам към околността, а и за да „поогладнеят преди обяда“.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

И той отвърнал: — Jе vais vous sais, sans doute64, на мен ми стига дробче от петле, сварено във бакърено котле, със малко меко хлебче, след това ще хапна свинска печена глава. (Но не убивай жива твар за мен!) Аз тъй съм свикнал — с малко съм блажен.
Чосър, „Кентърбърийски разкази“,
„Разказ на Съмнър“

Тревожни мисли вълнуваха Кейлъб, когато потегли на разузнавателната си експедиция. Наистина положението му беше с тройна трудност. Не бе посмял да разкаже на господаря си как сутринта оскърби Бъкло само заради честта на дома; не смееше да признае дори пред себе си, че твърде прибързано се отказа от кесията; освен това предвиждаше със страх неприятните последици от срещата с Бъкло, който естествено не беше забравил обидата и навярно изпил вече доста бренди, щеше да бъде още по-невъздържан и опасен.

Справедливостта налага да отбележим тук, че Кейлъб бе храбър като лъв, когато се касаеше за честта на рода Рейвънсууд, но отличавайки се и с благоразумие, той не обичаше напразно да рискува. Впрочем предстоящата среща не го занимаваше чак толкова: мислите му бяха съсредоточени главно върху това как да прикрие бедното стопанство на замъка и да докаже, че не е прекалил, заемайки се да осигури необходимата гощавка със собствени сили, без да прибягва до помощта на Локхард и без да харчи парите на господаря си. Това бе за него въпрос на чест, също както за онзи най-благороден слон, с който вече сравнихме Кейлъб и който, като видял, че му водят на помощ един събрат, си разбил черепа в отчаян опит да изпълни дълга си и сам да се справи с непосилната задача.

Селото, в което отиваха сега, неведнъж беше избавяло стария слуга в тежки мигове, но напоследък в отношенията на Кейлъб с неговите обитатели настъпиха значителни промени.

Това бе малко селище, разстлало се покрай брега на залива, образуван при вливането на малка рекичка; склонът на възвишението, което се издигаше пред селото, го закриваше от замъка, на който то някога бе принадлежало. Малобройните жители на Улфс Хоуп (или Улфс Хейвън65, както още го наричаха), изкарваха прехраната си както дойде: през лятото ловяха херинга, като излизаха в морето с две-три рибарски лодки, а през зимата се занимаваха с контрабанда на джин и бренди. Те изпитваха потомствено уважение към лордовете Рейвънсууд, което обаче не попречи на повечето от тях да се възползуват от несгодите, сполетели господарите им, и да придобият срещу незначително заплащане правото на аренда за ползуваните от тях малки имоти: къщурки, зеленчукови градини и мера за добитъка, като по този начин отхвърлиха оковите на феодалната зависимост и се избавиха от многобройните тежки и непосилни данъци, с които под различни предлози, а понякога и без всякакви предлози обеднелите шотландски земевладелци облагаха произволно още по-бедните си селяни. С една дума жителите на селото можеха да се смятат за свободни — обстоятелство, което силно дразнеше Кейлъб, защото той имаше навика да взема дан от тях, ползувайки се с неограничена власт, с каквато някога се ползували в Англия „кралските доставчици, когато, напускайки защитените с готически решетки замъци, извършвали своите набези за храна, която не заплащали, а изтръгвали със сила и власт, и като ограбвали стотици пазари и обирали всичко каквото могат да заграбят от населението — то бягало и се укривало при тяхната поява, — после натъпквали с плячка своите многобройни и дълбоки подземия“66.

вернуться

64

Ще ви кажа, разбира се (фр.). — Б.пр.

вернуться

65

Вълче пристанище. — Б.пр.

вернуться

66

Бърк. Речи за икономическите реформи. Събрани съчинения, том 3, с. 250. — Б.а.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)