Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Не сме се и докосвали до него, Гилбърт — каза Джийн. — Случи се нещастие…
— Какво нещастие? — извика Гилбърт и й хвърли гневен поглед. — Патиците, надявам се, са цели. А?
Джийн, която изпитваше благоговеен страх от мъжа си, не посмя да му отговори, но майка й веднага й се притече на помощ.
— Дадох ги на един мой познат — заяви тя на зет си, като разпери лакти, готова да ги опре на хълбоците си при най-малкото възражение от негова страна. — Какво от туй?
— Дала си дивите ми патици, най-добрата украса на празничната ни трапеза! — завайка се той. — Ах ти, стара вещице! Ще ми кажеш ли как го викат той твой приятел!
— Това е достопочтеният мистър Кейлъб Болдърстън от замъка Улфс Краг — отвърна Мариън, готова веднага да се хвърли в бой.
Когато Гърдър чу, че разкошните му патици са поднесени в дар на нашия приятел Кейлъб, когото по причини вече известни на читателя той никак не обичаше, изпадна в неописуема ярост; нищо друго не би могло да разпали негодуванието му по-силно. Замахна към мисис Лайтбоди с камшика си, но тя дори не се помръдна; събрала сили, тъщата безстрашно вдигна срещу насилника, който си позволи да я обиди, железния черпак, с който допреди малко бе „фламбирала“ печеното. Без съмнение това оръжие не отстъпваше на камшика, а дланта, която го държеше, не бе по-слаба от ръката на самия Гърдър, затова той сметна за по-уместно да прехвърли гнева върху жена си, която издаваше в момента някакъв вой, много наподобяващ жални хлипания, към които пасторът, човек наистина твърде простодушен и добър, се отнесе с голямо съчувствие.
— А ти, тъпа глупачке — завика Гърдър, — си гледала спокойно как дават притежанието ми на някакъв безделник, пияница и блудник, на тая стара развалина, на тоя лакей, на него да дадете патиците само защото е надрънкал в ухото на глупавата стара клюкарка куп щуротии! Ей сега ще те науча…
Но тук за нея се застъпи пасторът, като се опита да удържи бъчваря не само с думи, а и на дело; през това време мисис Лайтбоди защити с тяло дъщеря си, войнствено размахвайки черпака.
— Значи, нямам право да накажа собствената си жена! — възмути се бъчварят.
— Жена си, Гърдър, можеш да учиш колкото си щеш — заяви мисис Лайтбоди, — но дъщеря ми няма да докосваш дори с пръст; в това изобщо не бива да се съмняваш.
— Засрамете се, мистър Гърдър — кореше го пасторът. — Не очаквах от вас такова недостойно поведение. Как може! Да се отдадете дотолкова на греховна страст, че се нахвърляте с ярост на най-близкото и най-скъпото ви същество! И то в момент, когато се готвите да изпълните най-свещения дълг на християнина — бащиния дълг! И за какво? За някакво си празно и презряно земно благо.
— Презряно! Празно! — изкрещя Гърдър. — Такава тлъста гъска да изгубя! Такива патици — чудесни бяха!
— Да кажем, че сте прав, братко мой — изрече пасторът. — Но погледнете: та малко ли са другите прекрасни ястия в дома ви? Помня времето, когато една от онези питки, които, виждам, сте опекли в изобилие, би била най-доброто лакомство за клетниците, които са гладували в името на светата вяра в планините, блатата и землянките, където са се крили от гоненията.
— Тъкмо туй ме и вбесява — отвърна бъчварят, който искаше поне един от присъствуващите да му съчувствува. — Ако беше дала дивеча на някой страдащ праведник или на някой порядъчен човек, дума нямаше да изрека. Но да ги натика в ръцете на тоя грабител и лъжец! На тоя потисник и негодник тори, дето се е перчил в конната милиция, водила бой срещу светите защитници на вярата край Ботуел бряг под командата на стария тиранин Алън Рейвънсууд, който, слава на бога, вече не е между живите! Да даде най-хубавото ястие на тоя дърт негодник!…
— Но, мистър Гилбърт, нима не виждате в това ръката на провидението? Чадата на праведниците не се налага да просят милостиня, но отрокът на някогашния им гонител е принуден днес да поддържа съществуването си с трохите от вашата изобилна трапеза.
— При това — обади се на място мисис Гърдър — нашите патици ще послужат съвсем не за лорд Рейвънсууд, а за угощение на лорд-пазителя, май така наричат новата му служба. Той сега е в Улфс Краг.
— Сър Уилям Аштън в замъка на Рейвънсууд! — възкликна изуменият майстор на дъгите и обръчите.
— Да. Те сега са неразделни приятели с лорд Рейвънсууд, все заедно са! — добави мисис Лайтбоди.
— Кръгла глупачка! — отново се разлюти бъчварят. — Вижда се, този стар сплетник и пройдоха лесно ви е убедил, че луната е буца прясно сирене! Лорд-пазителят у Рейвънсууд! Те са толкова приятели, колкото кучето и котката, колкото вълкът и агнето!