Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 150
Перейти на страницу:

— Високоблагородния Едгар, лорд Рейвънсууд — наблегна Кейлъб на точното име на господаря си; съзнавайки колко слаби са шансовете му за успех в предстоящия спор, той се изпълни с още по-голяма решителност да не отстъпва ни на йота, когато се касае за честта на господарския му дом.

— Нека да е и лорд Рейвънсууд — съгласи се деловият господин, — няма да спорим за титлите, които се дават от учтивост… И така именуемият лорд Рейвънсууд, или мастър Рейвънсууд, наследствен собственик на замъка Улфс Краг и на принадлежащите към него земи, от една страна, и Джон Уайтфиш и другите арендатори от селището Улфс Хоуп, намиращо се в гореспоменатите земи, от друга.

От горчив опит Болдърстън знаеше колко по-трудно се води борбата с този наемен поборник за чуждите права, отколкото със самите селяни — Кейлъб можеше да въздействува на спомените, привързаността и начина им на мислене със стотици косвени аргументи, за които упълномощеният от тях представител оставаше съвсем глух. Изходът от срещата напълно оправда опасенията на Кейлъб. Напразно се опитваше той да пусне в ход цялото си красноречие и находчивост, напразно привеждаше куп доводи, позовавайки се за древните обичаи и наследственото чувство на уважение, напразно напомняше за помощта, оказана от лордовете Рейвънсууд на жителите на Улфс Хоуп в миналото, и намекваше за възможни услуги и в бъдеще — юристът твърдо държеше на буквата и параграфа на грамотите; това не произлизало от текста им, друго пък не било вписано в тях. А когато Кейлъб в стремежа си да опита дали няма да подействува някоя заплаха, спомена за печалните последствия за селото, ако лорд Рейвънсууд лиши селяните си от покровителството си, и дори даде да се разбере, че лорд Рейвънсууд може ла прибегне до решителни мерки в отговор на накърнените си интереси, пълномощникът на селото му се присмя в лицето.

— Моите доверители — каза той — решиха сами да се погрижат за интересите на селището си, а лорд Рейвънсууд, щом е лорд, си има достатъчно грижи около своя замък. Що се отнася до заплахите за принудително изземване, тоест с употреба на сила, или via facti67, както се нарича то в законите, ще си позволя да ви напомня, мистър Болдърстън, че сега не е като едно време, а при това живеем на юг от Форт и достатъчно далеч от планинска Шотландия. Моите доверители се считат годни да се защитят сами, но ако се окаже, че грешат, ще се обърнат за помощ към правителството — добави той с ехидна усмивка — и един капрал с четирима червени мундири ще успее да ги защити от претенциите на лорд Рейвънсууд и от всякакви опити за насилствено събиране на данъци, каквито той или слугите му намислят да осъществят в това селище.

Ако Кейлъб би могъл да съсредоточи в очите си всичката омраза на аристокрацията, ако би могъл да изпепели този просбописец, който отхвърля васалната зависимост и родовите привилегии, той щеше да го унищожи с поглед, без да се замисли за последствията. Но при сегашните обстоятелства не му оставаше друго освен да се върне в замъка. До вечерта Кейлъб не се показа пред никого и никого не пускаше при себе си, дори Миси: заключил се в своята стаичка, Кейлъб шест часа чисти една калаена чиния и си свирука песента „Маги Лодър“.

Злополучният изход от тази реквизиция лиши Кейлъб от помощта на Улфс Хоуп и неговите околности, неговото Перу и Елдорадо, откъдето преди в случай на необходимост той гребеше с пълни шепи. Закле се, че кракът му няма повече да стъпи в това село, и удържа на думата си. Трудно е да се повярва, но този разрив, както предполагаше той, се оказа своеобразно наказание за непокорните васали. В техните очи мистър Болдърстън бе важна личност, която общува с висши същества; присъствието му красеше скромните им празненства, в много случаи съветите му бяха твърде полезни и познанството с него правеше чест на Улфс Хоуп. По всеобщо мнение, откак Кейлъб се затвори в замъка, селото „стана не такова, каквото бе преди… Но спор няма, че за яйцата и маслото мистър Кейлъб никак не беше прав и мистър Дингуол доказа това напълно справедливо“.

вернуться

67

По явен начин (лат.). — Б.пр.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)