Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Така да бъде. Време е да почваме.
Монасите застанаха от двете му страни и подхванаха тих напев. Почти веднага Джеймс почувства мразовит полъх във въздуха и чу гласа на свещеника да се издига над останалите. Думите бяха на непознат език.
Демонът наблюдаваше всичко това безпомощно иззад невидимата преграда. От време на време биволското му лице се сбръчкваше от гняв и той започваше да реве яростно… но скоро всичко приключи. Джеймс се ококори от изненада — в един миг чудовището си стоеше там, а в следващия вече го нямаше и единственото доказателство за изчезването му бе леко разместване на въздуха в помещението и приглушен звук, като от захлопната врата.
Свещеникът се обърна към Джеймс.
— Скуайър, служителите на нашия орден са доволни, че можаха да окажат услуга на принца и Короната, но сега ще е най-добре, ако се захванете отново с основната задача.
— Щяхме да го направим и по-рано, господине, но тази работа не търпеше отлагане.
Свещеникът кимна безстрастно.
— Утре призори брат Солон ще ви очаква при градската порта. — Той се обърна и излезе, следван от двамата монаси.
Джеймс въздъхна.
— Преди да тръгнем обаче трябва да свършим още нещо — припомни му Яжара.
— Да открием Кендарик. — Джеймс кимна. — Мисля, че зная откъде да започнем.
„Златният чародей“ беше скромно на вид, но добре поддържано дюкянче. Приличаше на аптека, но Яжара веднага позна съдържанието на някои от подредените по рафтовете буркани — бяха съставки, често използвани от заклинателите. Една задрямала жена ги пусна вътре едва след като Джеймс настоя, че идват по важни държавни дела.
— Какво искате? — попита жената с нескрито подозрение.
Джеймс я огледа. Предполагаше, че това е Морейн, жената, за която е бил сгоден Кендарик. Беше стройна, с изпито лице, но имаше хубави черти.
Джеймс извади мидата и й я показа.
— Можете ли да ни осведомите какво е това?
Морейн вдигна учудено вежди.
— Поставете я тук, ако обичате. — Тя посочи парче плат, опънато върху масата до горящия фенер. Джеймс остави мидата и се отдръпна. — Без никакво съмнение това е Мида на Еортис. Притежава могъщи магьоснически свойства. Доколкото ми е известно, по целия свят съществуват само няколко. Предмет с неоценима стойност за всеки капитан, дръзнал да прекосява океана. — Тя изгледа Джеймс. — Откъде я имате?
Джеймс се възхити на способността й да запазва спокойствие. От нея със сигурност щеше да излезе добър картоиграч.
— Морейн, струва ми се, че и вие знаете отговора на този въпрос.
Тя издържа няколко секунди втренченият му поглед, но после сведе очи.
— Взели сте я от Кендарик. Бяхме любовници, но моето семейство се възпротиви. Аз му я подарих. Беше най-скъпата ми придобивка. — Тя въздъхна и добави, сякаш се оправдаваше: — Не съм го виждала отдавна.
— Не е необходимо да ни мамите — засмя се Джеймс. — И без това не ви бива особено. Кендарик е невинен и ние разполагаме с доказателство за това. Замисълът за премахване на Майстора на Гилдията принадлежи на другия заместник — Йорат. Оказа се, че от известно време той е бъркал в касата на гилдията.
Жената не отговори, но очите й подскачаха по лицата им.
— Можете да ни се доверите — намеси се Яжара. — Аз съм Яжара, новата придворна магьосница, а този човек е личният скуайър на принца. Трябва спешно да се срещнем с Кендарик, който може да окаже неоценима услуга на Короната.
— Елате с мен — рече тихо Морейн, взе фенера и ги поведе към отсрещната стена, където имаше лавица с книги.
Яжара плъзна пръст по кориците, прегледа заглавията — много от книгите бяха наръчници за изготвяне на вълшебни билета — и каза заинтригувано:
— При първи удобен случай пак ще намина насам.
Морейн извади един дебел том и в същия миг лавицата се отмести навътре, разкривайки тясна дървена стълба, отиваща нагоре.
— Стълбата води до една тайна стаичка на тавана — обясни тя и се заизкачва.
Стаята бе толкова миниатюрна, че едва побираше масичка и легло. На леглото седеше мъж със зелено наметало. Имаше козя брадичка, мустаци и обеца на ухото.
— Кои са тези? — попита той уплашено, втренчил поглед в Джеймс и Яжара.
— Хора на принца — отвърна Морейн.
— Не съм го убил аз! — викна Кендарик.
— Успокой се — рече му Джеймс. — Разполагаме с доказателство, че го е извършил заместникът Йорат.
— А хората в черно? Те се опитаха да ме убият. Едва се измъкнах.
Яжара позна кешийския акцент, характерен за северните градове на страната.
— Вече се погрижихме за тях — успокои го тя.
Кендарик скочи и прегърна Морейн.