Трите карти

След като завърши разказа си, младежът потъна в мълчание. В продължение на половин час или дори повече двамата вървяха, без да разменят нито дума. Еди поглеждаше крадешком към Роланд, но навярно нямаше представа, че спътникът му вижда тези погледи. Роланд знаеше какво очаква младежът: отговор. Някакъв отговор. Какъвто и да било отговор. На два пъти хлапакът понечи да каже нещо, но се отказа. Накрая зададе въпроса, който Стрелецът очакваше:

— Е? Какво ще кажеш?

— Важното е, че си тук.

Еди спря и постави ръце на кръста.

— Това ли е всичко?

— Това е всичко, което зная — отвърна Стрелецът. Липсващите пръсти го боляха и сърбяха. Копнееше за малко астин от света на Еди.

— Нямаш мнение, така ли?

Роланд можеше да протегне осакатената си дясна ръка и да каже: „Помисли върху това, глупако!“, но подобна мисъл изобщо не му хрумна, както не му хрумна и защо от всички хора на света бе срещнал точно Еди.

— Това е ка — търпеливо отвърна.

— Какво е ка? — войнствено попита Еди. — Никога не съм чувал тази дума. Но ако добавиш едно „ка“, се получава детският израз за лайно.

— Тук думата означава „дълг“ или „съдба“ или накратко — мястото, където трябва да стигнеш.

Младежът изглеждаше едновременно объркан, отвратен и развеселен.

— Тогава добави още едно „ка“, защото тогава думата ще получи истинското си значение. Стрелецът сви рамене.

— Не водя философски спорове. Не съм учил история. Знам, че миналото си е минало, а бъдещето — бъдеще. Всичко е ка.

— Така ли? — Еди погледна на север. — Според мен бъдещето означава, че трябва да изминем няколко хиляди километра по този проклет бряг. Ако това е бъдещето, то „ка“ и „кака“ са едно и също. Може би имаме достатъчно патрони да застреляме още пет-шест чудовища, сетне ще трябва да ги убиваме с камъни. Къде отиваме?

Роланд се замисли дали Еди би се досетил да зададе подобен въпрос на брат си. Но подобен въпрос е равносилен на покана за безсмислен спор. Посочи на север и каза:

— Там.

Младежът проследи жеста му, но не видя нищо освен миди и сив пясък. Обърна се към Роланд, готов да се изсмее, но видя упорството, изписано на лицето му, и отново погледна на север. Присви очи. Заслони ги с дясната си ръка от слънчевите лъчи. Копнееше да види каквото и да било, дори мираж, но там нямаше нищо.

— Баламосвай ме колкото щеш — процеди, — но всичко това е евтин трик. Жертвах живота си за теб при Балазар…

— Зная. — На лицето на Стрелеца грейна усмивка — рядко явление като слънчев лъч в мрачен ден. — Затова постъпих честно с теб. Тя е там. Видях я преди час. В първия миг реших, че е мираж, после действително я видях.

Еди отново се втренчи в далечината и откъсна поглед едва когато от очите му потекоха сълзи. Най-накрая каза:

— Не виждам нищо. Макар очите ми да са отворени на четири.

— Какво означава това?

— Означава, че ако там имаше нещо, щях да го видя! — Но се разколеба. Запита се дали зрението на Стрелеца не е по-силно от неговото.