Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Маймуна.
Срещна очите на Андрю в огледалото за обратно виждане и съжали за невъздържаността си.
— Извинете, госпожице Холмс.
— Не — каза тя и отново потърка слепоочията си. — Аз трябва да ти се извиня. Тези три дни ми се сториха безкрайни и доста се поизнервих.
— Така ли? — промълви шофьорът с интонацията на шокирана стара мома.
Одета неволно се засмя. Въобразяваше си, че знае в какво се забърква, но беше сгрешила.
Дните, прекарани в Оксфорд, бяха „екскурзия“ в ада. Не можеше да ги опише с думи…
— Искам само да се прибера у дома и да се изкъпя, после да заспя. Едва след това ще се върна към нормалното си състояние.
— Разбира се. — Андрю искаше да и се извини, но не успяваше да намери подходящите думи. Не желаеше подновяване на разговора. Пътуването продължи в неловко мълчание; спряха пред викторианска сграда на ъгъла на Пето Авеню и Сентръл Парк Саут с луксозни апартаменти, чиито обитатели не разговаряха с Одета, освен, ако бе крайно наложително. Всъщност това не я вълнуваше. Тя бе нещо повече от тях и те го съзнаваха. Представяше си колко са вбесени от присъствието на една „чернилка“ в тази изискана стара сграда, в която навремето негрите можеха да влизат само като слуги. Тя се надяваше това да ги ядосва; укоряваше се за злобата, която проявяваше, за нехристиянското си поведение, но не успяваше да сдържи злобата си. Това противоречеше на християнските норми и щеше да навреди на Движението. Щяха да извоюват правата, за които се бореха, и това вероятно щеше да стане още тази година: Джонсън не беше забравил завещаното от покойния президент (вероятно се надяваше да забие още един пирон в ковчега на Бари Голдуотьр), нямаше да се задоволи само да наблюдава приемането на законопроекта за гражданските права; щеше да го превърне в закон. Затова бе толкова важно да превъзмогнат страха и униженията. Очакваше ги много работа. Омразата нямаше да им помогне. Всъщност омразата щеше да им попречи. Но понякога не можеш да устоиш на съблазънта да мразиш. Това също бе научила в Оксфорд.
2
Дета Уокър изобщо не се интересуваше от Движението и разните му там благородни цели. Живееше в Гринидж Вилидж, в таванското помещение на сграда с олющена фасада. Одета не знаеше за това жилище, а Дета нямаше представа за мансардния апартамент; единственият човек, който подозираше, че нещо не е наред, беше шофьорът Андрю Фийни. Беше постъпил на работа при бащата на Одета, когато тя беше на четиринайсет, а Дета Уокър още не съществуваше.
Понякога Одета изчезваше. Това продължаваше от няколко часа до три-четири дни. Миналото лято тя изчезна за три седмици и Андрю вече се канеше да съобщи в полицията, когато една вечер тя му позвъни и го помоли да я вземе в десет сутринта, като заяви, че трябва да обиколи магазините.
Беше готов да извика: „Госпожице Холмс! Къде бяхте?“ И преди бе задавал този въпрос, а в отговор бе получавал объркани погледи. „Тук — беше отговаряла тя. — Тук, Андрю, нали излизаме с теб два-три пъти дневно? Да не би да си се преуморил?“ Сетне се разсмиваше винаги и ако бе в особено добро настроение (почти бе така след поредното изчезване), тя го щипваше по бузата.
— Разбрано, госпожице — отвърна той.
Онзи път, след като тя бе изчезнала за три седмици, Андрю беше отправил благодарствена молитва към Светата Дева за благополучното завръщане на господарката си. Сетне беше позвънил на Хауард, портиера на сградата.
— Кога се прибра тя?
— Преди двайсетина минути.
— Кой я докара?
— Нямам представа. Знаеш как е. Всеки път пристига с различна кола. Понякога спират зад ъгъла и не ги виждам. Разбирам, че се е прибрала едва когато чуя звънеца или я видя на прага. — Хауард замълча, сетне добави: — Има страхотна синина на лицето.
Портиерът беше прав. Синината беше ужасна, но вече избледняваше. Андрю не искаше да си представя каква е била през първите дни. Госпожица Холмс слезе точно в десет часа на следващата сутрин, облечена в копринена рокля без ръкави с тънки като конец презрамки (беше краят на юли). Беше направила не особено умел опит да прикрие с грим синината, сякаш разбираше, че ако прекали, само ще привлече вниманието.