Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Еди призна пред Стрелеца, че майка му едва ли е имала представа за нещата, които бяха вършили двамата с Хенри — как бяха крали комикси от магазинчето на Ринкон Авеню или как пушеха цигари зад фабриката за галванични елементи на Кохос Стрийт.
Веднъж видели един шевролет; ключовете му били оставени на таблото и макар Хенри да имал само бегла представа за шофирането (тогава бил на шестнайсет, а Еди на осем), набутал брат си в колата и заявил, че отиват в центъра на Ню Йорк. Еди се уплашил и заплакал. Хенри също се уплашил и се ядосал на братчето си. Закрещял му да млъкне, да престане да се държи като бебе. Имал десет долара и му обещал да гледат филм през целия ден, сетне да хванат влака и да се приберат у дома преди майка им да е сложила масата за вечеря. Но Еди не преставал да плаче. Край моста Куинсбъро видели патрулна кола и макар да бил абсолютно сигурен, че ченгето гледало в съвсем друга посока, отвърнал с „да“ на въпроса на брат си, дали полицаят ги е забелязал. Хенри пребледнял и спрял толкова рязко, че отнесъл един пожарен кран. Хукнал по улицата, докато малкият, обзет от паника, отчаяно се опитвал да отвори вратата. Брат му се върнал и го измъкнал от шевролета, като му зашлевил два шамара. Сетне изминали пешком (по-скоро крадешком) обратния път до Бруклин. Това им отнело цял ден и когато майка им попитала защо са толкова зачервени и потни, Хенри отвърнал, че през целия ден учил брат си да играе баскетбол. Сетне някакви хлапета ги подгонили и трябвало да си плюят на петите. Майка им целунала Хенри и се усмихнала на Еди. Попитала го дали осъзнава, че има най-добрия брат на света. Малкият се съгласил и изобщо не излъгал. Наистина смятал така.
— През онзи ден Хенри бе не по-малко уплашен от мен — разказа Еди на Роланд, докато двамата седяха и наблюдаваха последните лъчи на слънцето, които се отразяваха в океана. — А може би беше по-уплашен, защото смяташе, че ченгето ни е видяло, а аз знаех, че не беше така. Затова избяга. Но се върна. Това е най-важното. Върна се.
Роланд не отвърна нищо.
— Разбираш, нали? — той изпитателно го погледна.
— Да.
— Винаги се страхуваше, но винаги се връщаше.
Стрелецът си помисли, че за Еди (а може би и за двамата) щеше да бъде по-добре, ако в онзи ден Хенри беше избягал. Но хората като Хенри никога не постъпваха така. Хората като него винаги се връщаха, защото знаеха как да използват доверието на околните. Това бе единственото, което хората като Хенри умееха. Първо превръщаха доверието в нужда, а нуждата в наркотик. Тогава настъпваше техният час.
— Май ще си лягам — каза Стрелецът.
На следващия ден Еди продължи да разказва, но Роланд вече знаеше какво се е случило. Брат му не спортувал, защото след часовете трябвало да се грижи за Еди. Това, разбира се, нямало нищо общо с факта, че Хенри бил хилав, с некоординирани движения и мразел всички спортове. От него щяло да излезе чудесен пичър в бейзбола или гард в баскетбола, повтаряла майка им. Оценките му били слаби и се наложило да повтаря класа. Но не защото бил глупав. Еди и госпожа Дийн знаели, че умът на Хенри е остър като бръснач. Вместо да учи или да пише домашни, по-големият и син трябвало да се грижи за братчето си. Фактът, че по цял ден гледали телевизия, излегнали се на дивана в хола, или се боричкали на пода, явно бил без значение. Лошите оценки означавали, че никой университет, освен този в Ню Йорк, нямало да приеме Хенри. Семейството обаче не можело да си го позволи, защото лошите оценки изключвали възможността за стипендия. Сетне младежът получил повиквателна и заминал за Виетнам, където загубил част от капачката на коляното си. Болката била ужасна. Лекарството, което му давали, било на основата на морфин. Когато състоянието му се подобрило, престанали да му дават обезболяващи. Но щом той се върнал в Ню Йорк, развил наркотичен глад. Четири месеца по-късно, само няколко седмици след смъртта на майка им, Еди го видял да смърка бял прах от огледалце и предположил, че това е кокаин. Оказало се хероин. И като се замисли човек, чия е вината?