Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Ще я видиш — повтори Роланд.
— Какво ще видя?
— Няма да я достигнем днес, но ако зрението ти е добро колкото твърдиш, ще я видиш преди залез слънце. Освен, ако не си решил да останеш тук.
— Ка — язвително промърмори младежът.
Роланд кимна.
— Ка.
— Кака — изсмя се Еди. — Хайде да се обзаложим. Ако не видя нищо до падането на нощта, ще ме черпиш с печено пиле или със сандвич. Все едно с какво, стига да не е омар.
— Да вървим.
Отново поеха на север. Цял час преди слънцето да докосне хоризонта, Еди Дийн видя някакви контури — смътни и едва различими, но това беше нещо ново.
— Наистина виждам нещо — каза той.
— Имаш зрението на Супермен.
— На кого?
— Не ми обръщай внимание. Забравих, че не познаваш моя свят. Какво е това?
— Ще видиш. — Стрелецът продължи напред, преди Еди да успее да зададе нов въпрос.
Двайсет минути по-късно на младежа му се стори, че различава нещо. Петнайсет минути по-късно вече беше сигурен. Предстоеше им да изминат още четири-пет километра, но вече знаеше какво ги очаква в далечината. Врата, разбира се. Още една врата.
Тази нощ и двамата не спаха добре, събудиха се и тръгнаха на път час, преди първите слънчеви лъчи да осветят назъбената планинска верига. Достигнаха вратата едновременно с изгрева на слънцето. Спогледаха се. Стрелецът отново изглеждаше на четирийсет, а Еди — на годините на Роланд, когато предизвика Корт на двубой.
Вратата бе точно копие на първата, с изключение на надписа, който гласеше: „ГОСПОДАРКАТА НА СЕНКИТЕ“.
— Това ли било… — смаяно промълви Еди, вперил поглед във вратата, която стоеше на пантите, окачени на невидима рамка; врата между два свята, между две вселени. Издигаше се пред тях, едновременно реална и фантастична.
— Това — съгласи се Стрелецът.
— Ка.
— Ка.
— Тук ли трябва да срещнеш втория от троицата?
— Така изглежда.
Стрелецът знаеше какво е намислил Еди преди още младежът да е взел решение. Предугади хода му преди хлапакът да помръдне. Можеше да се обърне и да счупи ръката му, но не го стори. Остави го да измъкне револвера от десния му кобур. За пръв път в живота си позволи на някого да докосне оръжието му. И не направи нищо, за да му попречи. Обърна се и го погледна спокойно, дори кротко.
На лицето на Еди бе изписана ярост и мъка. Очите му като че горяха. Стискаше тежкия револвер с двете си ръце, но въпреки това цевта подскачаше нагоре-надолу.
— Отвори я! — извика.
— Държиш се глупаво — каза Стрелецът със същия благ тон. — Нямаме представа накъде води тази врата. Не е задължително да се озовем в твоята вселена, да не говорим за твоя свят. Господарката на сенките може да има осем очи и девет ръце. Дори вратата да ни отведе в твоя свят, то може да се окажем във време преди да си се родил или след като си умрял.
Еди мрачно се усмихна.
— Готов съм на всичко, за да се махна от този проклет бряг.
— Не разбирам…
— Зная, че не разбираш. Няма значение. Просто отвори шибаната врата.
Роланд поклати глава.
Стояха на брега, озарени от лъчите на изгряващото слънце, а вратата хвърляше продълговата сянка към оттеглящия се океан.
— Отвори я! — изкрещя Еди. — Идвам с теб! Не разбираш ли! Идвам с теб! Може би ще се върна. Вероятно ще се върна. Предполагам, че ти дължа поне това. Постъпи честно с мен, не съм го забравил. Но докато търсиш мадамата от сенките, ще вляза в най-близката закусвалня и ще си взема нещо за хапване. Може би голямо „семейно меню“ за начало.
— Оставаш тук.
— Мислиш ли, че няма да те застрелям? — Еди трепереше, имаше опасност да рухне всеки момент. Върна ударника на стария револвер. Вятърът беше утихнал и изщракването на ударника се дочу съвсем ясно. — Ще ти докажа, ако ми дадеш възможност.
— Добре, направи го.
— Ще те застрелям! — изкрещя младежът.
— Ка — спокойно отвърна Роланд и тръгна към вратата. Протегна ръка към дръжката, но сърцето му биеше в очакване: ще живее или ще умре.
Ка.
ГОСПОДАРКАТА НА СЕНКИТЕ
ПЪРВА ГЛАВА
ДЕТА И ОДЕТА
Изчистена от научния жаргон, фразата на Адлер2 би прозвучала по следния начин: „Истинският шизофреник (ако такъв изобщо съществува) е мъж или жена, който не само не подозира за съществуването в него на друга личност, но дори няма представа, че в живота му нещо не е наред.“
Но Адлер не е познавал Дета Уокър и Одета Холмс.
1
— … Последният Стрелец — завърши Андрю.
Струваше и се, че беше говорил дълго, но той беше майстор на словоизлиянията, та Одета не обръщаше внимание на приказките му. Оставяше потока от думи да я залива, както човек подлага лицето и косата си под струята на душа. Но този път мисълта му не само привлече вниманието и, а направо го сграбчи.
2
Алфред Адлер (1870–1937) — австрийски психиатър и психолог. — Б. пр.