Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Как пострадахте, госпожице? — попита той.
Одета се разсмя безгрижно.
— Нали ме познаваш, Андрю, толкова съм непохватна. Вчера, излизах от ваната — бързах да не изпусна новините. Паднах и се ударих. — Тя огледа внимателно лицето му. — Сега ще ми издрънкаш куп глупости за лекари и прегледи, нали? Не се оправдавай, не можеш да скриеш нищо от мен. Няма да те послушам, така че замълчи. Чувствам се отлично. Да тръгваме. Възнамерявам да изкупя „Сакс“ и „Джимбелс“, като междувременно похапна в „Четирите сезона“.
— Да, госпожице — отвърна той и се усмихна. Не му беше лесно да събере сили за тази усмивка. Синината не бе от вчера, а поне отпреди една седмица… През последните няколко дни Андрю бе звънил всяка вечер в седем часа, защото по това време госпожицата със сигурност си седеше вкъщи и гледаше новините по телевизията. Той звъня всяка вечер, освен последната. Тогава отиде при портиера и го придума да му даде резервния ключ. Опасяваше се да не би господарката да е паднала, точно както му беше обяснила… и сега да лежи мъртва. Влезе в апартамента и, сърцето му биеше лудешки, чувстваше се като сред минно поле. В кухнята намери кутия с масло; макар капакът да бе затворен, то бе преседяло достатъчно дълго, за да плесеняса. Андрю влезе в седем без десет и излезе петнайсет минути по-късно. По време на беглия оглед на апартамента той надникна и в банята. Ваната бе суха, кърпите — грижливо подредени, кранчетата на чешмата и душа бяха излъскани. Разбра, че изобщо не е била вкъщи… и че не е имало падане, при което да се насини. Но в същото време не смяташе, че тя лъже. Тя си вярваше.
Той погледна в огледалото за обратно виждане — госпожицата разтриваше слепоочията си. Това не му хареса. Правеше го винаги преди да изчезне.
3
Андрю остави двигателя включен, за да поддържа парното в купето, и отиде до багажника. Изненада се при вида на двата и куфара. Изглеждаха така, сякаш малоумни здравеняци ги бяха ритали неуморно, сякаш бяха изкарали омразата си към госпожица Холмс върху куфарите. Причината не бе в това, че тя бе жена; тя бе чернокожа, някаква си чернилка от Севера, която си пъхаше носа, където не и беше работа; вероятно някой беше решил да и даде урок. Освен всичко останало тя беше богата чернилка. Тя беше известна на американската общественост почти колкото Медгар Евърс или Мартин Лутър Кинг. Като капак на всичко лицето на тази богата негьрка се беше появило на корицата на списание „Таим“. Човек трудно можеше да я нарани, след което да твърди с невинно изражение на лицето: „Какво? Не, сър, не сме виждали никоя, която да прилича на нея, нали, момчета?“ Човек трудно можеше да я нарани, като се има предвид, че тя бе единствената наследничка на „Холмс Дентъл Индъстрис“.
Не бяха посмели да изкарат яда си на нея, затова бяха ритали куфарите.
Андрю гледаше тези безмълвни следи, свидетелстващи за престоя и в Оксфорд, със смесени чувства на срам, гняв и любов, които бяха безмълвни като белезите по куфарите и. Смаяно се взираше в тях, от устата му излизаше пара. Хауард се притече на помощ, но Андрю се забави още секунда, след което хвана дръжките на куфарите. „Коя сте вие, госпожице Холмс? Коя сте вие всъщност? Къде изчезвате понякога и какво толкова вършите, та се налага да лъжете дори себе си?“ Миг преди портиерът да се приближи, през главата му мина още една мисъл, странна и неестествена:
„Къде е другата ви половина?“
„Престани да мислиш за това. Ако някой трябва да се замисли, това е господарката. След като нея не я е грижа, теб какво те интересува?“
Андрю извади куфарите от багажника и ги подаде на портиера, който попита с приглушен глас:
— Тя добре ли е?
— Така мисля — шепнешком отвърна той. — Просто е уморена. Адски уморена.
Хауард кимна, пое очуканите куфари и тръгна към входа. Спря за миг, за да козирува на Одета Холмс, която почти не се виждаше през матовите стъкла на колата.
Когато той влезе в сградата, Андрю извади от багажника някаква странна вещ. Беше инвалидна количка.
На 19 август 1959, тоест преди пет години и половина, онази част от тялото на Одета Холмс, разположена от коленете надолу, бе изчезнала, както тя самата изчезваше безследно в продължение на часове и дни.
4
Преди злополуката в метрото Дета Уокър се беше появявала само няколко пъти — появяванията и бяха като атоли, които от птичи поглед изглеждат отделни, но всъщност образуват гръбнака на огромен архипелаг, залят от водата. Одета изобщо не подозираше за съществуването на Дета, а Дета си нямаше представа, че на света живее някоя си Одета… но тя поне подозираше, че нещо не е наред, че някой се намесва в живота и. Смътните си спомени за онова, което се случваше, когато Дета господстваше над тялото и, Дета приписваше на фантазиите си. Двойничката и не беше толкова умна. Вярваше, че помни разни неща, определени неща, но обикновено не се замисляше над това. Но все пак осъзнаваше, че от време на време страда от загуба на паметта.